Отново от влака. Оказва се, че няма по-удобно място и време за описване на ежедневието ни. Сега пътуваме към Варна.
Днешния ден бе сред най-уморителните. Станахме в 5 сутринта, за да хванем един от най-ранните влакове за Шумен. Нещо обаче объркахме работата, защото се озовахме в Каспичан с три часа престой. Сериозно обсъдихме възможността да яхнем байковете и да отпрашим към Шумен. Но с по близо 30 кг. багаж на гърба не е толкова лесно. Предстоеше ни и важно изпитание с кайтовете, не знаехме какво точно да очакваме и решихме да си пазим силите.
Дори и в седнало положение обаче силите пак намаляват. В крайна сметка в 1 на обяд бяхме в Шумен и предстоеше да се срещнем със Северин Акерски - местният майстор на кайтовете.
Северин е изключително любезен и обяснява страхотно. И двамата с Боян за първи път хванахме хвърчила в ръцете си и след малко наставления започнахме доста умело да ги управляваме. После пробвахме с по-големи, и по-големи, и по-големи, а крайна цел бе да се возим в бъги докато ни тегли кайта. Какво се получи, ще разберете във видеото утре.
И двамата с Боян сме доволни. Викахме като малки деца, когато успяхме да направим осморка с големия кайт. И се влачихме по тревата. От сърце ви го препоръчвам, отделете някой ден два-три часа, срещнете се със Северин в Шумен и няма да останете разочаровани.
Кайтовете са удоволствие не само за деца, но и за големи. Последното хвърчило, с което се борихме, беше с площ от 5 кв.м. и теглеше много здраво. Иска се техника, съобразителност и пространствено мислене. А също така и усет за вятъра.
Урокът ни продължи доста повече от очакваното. Северин ни отдели близо 4 часа.
Четири часа сред природата, на зелено и чисто, в готина компания. Запознахме се с местни парапланеристи и дори се оказахме по-сръчни от един от тях с кайтовете.
Отпътуването беше не по-малко любопитно. Вече смазани сме на гарата и както казва Боян, аз съм се превърнал в магнит за чудаци. Първо един господин ни заговори и ни пита дали може да носи пистолет и нож в самолет, защото иска да става част от Чикагската мафия, която пък била оглавявана от българин. След него един второкласник изникна от един прозорец на спряла електричка и ни заговори, разказвайки ни как е карал влака до Горна Оряховица онзи ден. После се появи майка му (очевидно кондуктор) и го схока с цигара в уста.
И както вече знаете, сега сме във влака. Ще направим пореден опит да дремнем, защото във Варна ни чака вечерна обиколка с велосипедите.
А вие не забравяйте, че всяка минута вложена в спорта е инвестиция във вашето здраве.
И, разбира се, следете ни и във Фейсбук:
