През март месец започна ежегодното спортно събитие March Madness. Великолепно нещо, събиращо милиони почитатели на баскетбола, пълнещи седалките по стадионите и сядащи у дома пред телевизорите, за да са съпричастни към любимия си колежански отбор, за да вземат титлата на NCAA (Национална колежанска атлетична асоциация).
Но зад кулисите седи и тъмна страна, за която никой не говори. След победата на Хъскитата от щата Кънетикът миналата година, най-ценният им играч (MVP, средно 18.0 точки, 4.9 асиста в игра) – Шабаз Нейпиър, коментира в първото си интервю след играта: " Имаше нощи, в които нямахме дори пари за храна, но въпреки това трябваше да играем до нашия лимит, без да се разбира, че сме гладували ".
И ето го проблемът: как човек от най-голямата сцена на колежанския спорт може да остава гладен? Той е един от многото играчи, които просто идват от семейства с ниски доходи, чрез стипендия за атлетичните си умения, не може просто да звънне на техните за пари и ето защо си ляга, някои вечери след уморителен мач – гладен. Но явно това е цената, която трябва той и останалите да платят, за да участват в този турнир.
Другият проблем е, че NCAA, компанията която прави този турнир всяка година, има сключен договор за 14 години с телевизионните медии CBS и Turner Broadcast за 10.8 МИЛИАРДА долара, за да излъчват мачовете си по техните канали. И още средно 11 милиарда се изкарват на сезон от билети, реклами, тениски и т.н. Всичко това е без ДДС. и това е просто отвратително, защото NCAA е непрофитна асоциация, което значи че не плащат ДДС на държавата. И тези 11 милиарда са си чисти пари , но въпреки това техните играчи продължават да гладуват .
NCAA при запитване по този въпрос отговорили с това, че играчите им не играят за парично възнаграждение, а от любовта към спорта. Най-вероятно както NCAA излъчват March Madness от любов към спорта, а не заради мижавите 11 милиарда на сезон .
Последният проблем идва при това, че всичките тези играчи са студенти. Студенти, които освен спортните си часове, имат и други, а за да се задържат в даден колеж, те трябва да изкарват достатъчно добри оценки. Но при правени проучвания се стига до факта, че студентите прекарват по петдесет до шестдесет часа на седмица на игрището. Това значи, че или трябва да играят с една топка в ръка и учебник в друга, или просто ще отпаднат от отбора и колежа.
За финал искам да задам въпроса: как може асоциацията изкарваща милиарди всяка година, да не може да спонсорира или плаща заплати на същите играчи, които им изкарват тези големи суми?
Източник: http://footura.com/
Видео на интервю с Шабаз Нейпиър:
