Ден втори от пътешествието. Малко сме уморени, макар че реално още не сме тренирали сериозно (представям си какво ще стане в четвъртък, когато сме при Слави в Плевен).
Станахме рано сутринта, за да можем да свалим от камерата това, което не успяхме вечерта и да го пратим за монтиране. Общо взето, тази работа с живото отразяване се оказа доста по-трудна, отколкото я мислехме. Мобилният интернет рядко е достатъчно бърз, а да намериш качествен wi-fi не е толкова лесно. Но се справяме...
По обед хванахме влака за Враца и в четири и половина вече бяхме в новата ни дестинация.
Това, което ни впечатли.
Враца е много красив град. Видин със своята крайречна романтика и безброй градинки и паркове беше прекрасен. Аз обаче съм израсъл в Балкана и когато съм в полите на планината усещането винаги е като у дома.
Направи ми впечатление живота в центъра - много хора, много ученици, много майки с деца. Обясниха ни, че това се дължи на футболния клуб "Ботев", който играе в "А" група и всички са въодушевени от представянето на момчетата.
Но да се върнем на Обиколката. В никакъв случай не пропускайте и гледката от хижата - пътят по стъпалата е кратък, но по алеята с колело е доста изпотяващо, особено когато си прекарал последните пет години от живота си на стол в офис или на стол в университета.
В 19:00 бяхме в Младежкия дом, където имахме среща с децата от клуба по спортни танци "Харизма". За съжаление, не успяхме да се срещнем с треньорката Бойка Дичева, за която чухме страхотни неща, но това не направи времето ни там по-малко интересно.
Аз научих как се прави квадрат (Боян си знаеше). Не е трудно и изключително забавно. И още, красиво е, много красиво.
Децата бяха мили и достатъчно снизходителни с мен и Боян. Изпратиха ни с много усмивки, а ние им пожелаваме късмет на предстоящото този уикенд национално състезание в Монтана. Вие сте най-добрите :)
С това трябваше планът за деня да е изпълнен, но на тръгване се натъкнахме на школа по брейк денс... Представихме се, момчетата ни се зарадваха и веднага започнаха да показват кой какво е научил. Видеото ще ви хареса, убеден съм.
Особено благодарни сме и на бийтбоксърите, които направиха сайта ни още по-специален. На вас ви пожелаваме да надминете Skiller.
За капак успяхме да си уредим планинско спускане с един случайно срещнат ентусиаст като нас и тренировка по борба. Въпросът е, кой да се пусне на тепиха, аз или Боян?
