Въведете часове по хранене, моля!

Преглеждайки потока от новини за добри и здравословни практики ми попадна материал за нова училищна програма в Отава. Там специалистите забелязали, че учениците може и да са умни и начетени, и техните резултати да се подобряват, но техните хранителни навици продължавали да бъдат притеснителни.

Затова правителството, и по-специално министерството на образованието, отпуснало допълнително финансиране за училищата, които пожелали да обучават децата на здравословни хранителни навици. В инициативата са се включили зеленчукопроизводители и готвачи в местни ресторанти. Обществената инициатива е толкова полезна, че учениците могат да поканят и родителите си на лекциите.

Прехвърляйки погледа си върху тукашната плачевна действителност, на мен ми е напълно ясно, че такъв подобен проект не би имал какъвто и да е шанс за реализация. Но пък това ми знание не ми пречи да започна да задавам въпросите, които ми се въртят из главата. Всеки от вас може да си отговори сам и да си направи съответните изводи.

За какво е образованието? За да научи всяко дете на ценни знания за живота? Защото някой, някога в историята на човечеството е пълнил два басейна с три траби и ги е източвал с четвърта? Защото ежедневно на всеки възрастен е нужна способността да определя синус, косинус, тангенс и котангенс на някой ъгъл (или тъп ръб)? Защото всеки бъдещ пътешественик ще се сети за полезните изкопаеми в района желаната нова дестинация? Защото всеки, който е решил да прекара целия си живот в рамките на своите село/град/квартал, се интересува от столицата на Перу? (отг. Лима) Защото на всеки, в някакъв момент от живота, ще се му се наложи да знае кои са 35-тия и 56-тия химичен елемент от Периодичната система (таблицата на Менделеев)? Защото всеки трябва да знае магнитната индукция на определено разстояние от проводник, по който тече определено количество ток?

Защото аз съм абсолютно сигурен, че такива знания трябва да ги има, но....

Те трябва да бъдат преподавани на здрави и жизнени деца. Образователната система приема, че родителите не могат да научат децата си да четат, пишат, броят, събират и изваждат, и изземва тази функция от тях, но смята, че същите тези родители могат да предадат знания по здравословно хранене. И само един поглед върху хранителните навици на децата може да бъде достатъчен, за да се забележи, че са ужасяващи.

Тук е мястото да оправдая и известна степен родителите. Защото покрай всичките си грижи те са принудени да се интересуват основно дали техните деца са нахранени, а не с какво се хранят. В забързаното ежедневие повечето родители се хранят набързо и нездравословно. В част от случаите дори може и да нямат съответните познания по правилно хранене (не са виновни, не е имало кой да им го покаже). И по този начин дават лош пример на децата си. От това печеливши са единствено заведенията за бързо хранене. Не и здравето на хората.

Именно тук образователната система може да помогне. Както е станало това в далечната Канада. Ресурсите, които ще са нужни ще са далеч по-малко от разходите по разклатено здраве на нацията.