Днес ви представяме шахматната царица на България Антоанета Стефанова. Колегите ни от Econ.bg успяха да се срещнат с нея и си поговориха не само за шахматните й успехи, но и за това какво е нужно, за да бъдеш лидер и как най-умната игра помага на децата.
За Антоанета Стефанова
Тя е световна шампионка по шах за 2004 г, европейска за 2002 г., настояща шампионка по ускорен шах и сребърна медалистка от Световното първенство в Ханти Мансийск тази година. Родена е на 19 април 1979 г. в София. Занимава се с шах от най-ранна детска възраст. Многократна победителка в детски и юношески първенства. Завършва спортното училище на Локомотив (София). По-късно получава и висше икономическо образование. Магистър по финанси. Гросмайстор за жени от 1994 г. и международен гросмайстор при мъжете от 2002 г.
Антоанета, поздравления за добрата игра през годината и сребърния медал на световното.
Много благодаря.
Би ли разказала за детството си, откъде тръгна всичко и как се запали по шахматната игра?
Баща ми ме научи да играя шах. Мен и по-голямата ми сестра. И досега има спорове в семейството ми точно на колко години съм била - на 4 или 5 години. Това, което със сигурност може да се каже, е, че много бързо ни увлече тази игра. Започнахме по-професионално да се занимаваме с шах няколко месеца след като се научихме да движим фигурите. Баща ми имаше възможност по няколко часа на ден да се занимава с мен. От книжки най-вече. Той не е шахматист, а художник, но въпреки това и той, както и дядо ми, винаги са били любители на шахматната игра. По това време баща ми изкупуваше всичко от руските книжарници, всякакви списания, защото тогава все още нямаше интернет. След това ни заведоха в клуба на Локомотив, за да видим дали пък наистина сме толкова добри, колкото баща ни си е мислел. Веднага започнахме да печелим. Спомням си, още първия път, когато отидохме в клуба, ме сложиха да играя с момче, което беше няколко години по-голямо от мен, аз спечелих и след това започнахме да ходим по състезания.
Впоследствие лесно ли съчетаваше училище и шах?
Разбира се, първите години беше по-лесно. Както аз, така исестра ми, знаехме да пишем и да четем още преди да тръгнем на училище. Така че първите две-три години не се отразяваше това, че много често пътувам. В прогимназията вече беше малко по-трудно, но когато човек има желание и родителите му го побутват в правилната посока, няма проблем. Аз винаги съм била добра ученичка с много висок успех.
Къде си завършила?
Имах един много критичен период. Едно Европейско първенство (до 14 години), което мислех, че ще ми е последно, но успях да го спечеля. Тогава и беше изборът ми дали да продължа с шаха и да отида в спортно училище или да отида в Американския колеж, който тогава се откриваше. Но след като спечелих турнира, нещата се решиха от само себе си и отидох в спортното училище на Локомотив (София). По-късно получих висше икономическо образование в Смолян и магистратура в Свищов. Така че в момента съм магистър по финанси.
Разкажи ни за Световното първенство. Ти загуби финала. Как се почувства?
Ами, не много добре. Аз съм свикнала да печеля титли, не да съм втора. В първия момент усещането ми беше, че това е най-голямата катастрофа в цялата ми кариера. След това се поуспокоих.
Тази година беше и шахматната олимпиада. Доволна ли си от резултата ви и играта на отбора като цяло? (Шахматната олимпиада е състезание между отбори по 5 състезателки – 4 основни плюс 1 резерва.)
Да, може да се каже. Има още какво да се желае, има накъде са се развиваме, но на тази олимпиада определено играхме много по-добре. Маргарита Войска специално игра фантастично. На финала имахме лош жребий – в последния кръг играхме срещу отбора на Китай, докато при сходна ситуация на миналата олимпиада играхме с по-слаб отбор. В резултат загубихме и дори излязохме от десетката, но мисля, че тази година играхме по-силно. Но така е на олимпиадите, винаги последните 2-3 кръга решават крайното класиране.
Ти беше лидер на отбора. Как се чувстваш в тази роля?
Аз съм свикнала да съм лидер на отборите, в които играя – освен в българския национален отбор, съм играла и във вътрешните първенства на доста държави. Ставала съм 4-5 пъти шампион на Русия с два различни отбора, като и на двата съм била лидер. Във Франция съм била много пъти шампион. Така че мога да кажа, че съм свикнала и допълнителната отговорност не ми тежи по никакъв начин. Мисля, че и съотборничките ми смятат, че се справям добре.
Какви качества е необходимо да притежаваш, за да можеш да се справяш с тези отговорности?
Най-важна е психиката, настроението и нагласата, която ще създадеш, способността да окуражаваш другите в трудните моменти, защото всяко едно състезание си има и веселите моменти, но и трудните такива. Трябва да можеш да извличаш максимума и от себе си, и от отбора. И все пак не винаги се получават най-добри резултати, но за мен е важно, когато си отидеш вкъщи, да можеш, с ръка на сърцето, да кажеш, че си дал всичко от себе си.
Говориш за многото състезания по света. Къде се нареждаме ние по този показател и трябва ли да се промени нещо, за да се правят силни турнири и в страната?
Точно на това и аз бих искала да обърна внимание. Защото през последните няколко години се правят доста повече неща, но в мъжкия шах – турнирите на Мтел, мачовете на Топалов с Гата Камски и с Ананд. Надявам се в близкото бъдеще да се организира нещо и в женския шах, тъй като ние имаме традициите, състезателите, но в последните години не се организира нищо за жени на високо ниво. На мен ми се иска да видя някой от турнирите на Гран при, или някой друг силен кръгов турнир, или някой мач. Смятам, че ще бъде интересно за българската публика да види един такъв турнир на живо. Надявам се, че Силвио Данаилов, като президент и на Българската федерация по шах, и на Европейската федерация, ще обърне внимание и на жените, така както го е правил досега в мъжкия шах.
Напоследък все по-често се говори за ползотворното влияние на шаха върху децата, занимаващи се с тази игра. И то разбира се съвсем непрофесионално. Много училища в много държави го въведоха като предмет, който се изучава. Смята се, че тези, които играят шах, могат по-правилно и по-бързо да взимат решения, касаещи ситуации и дейности от най-различен и свободен характер. Какво би казала ти?
Да, така е. Аз съм чела всякакви изследвания. Едно от тези, които си спомням, беше, че децата до 12-годишна възраст, които се занимават с шах, повишили резултатите си по другите предмети с близо 60-70%. Така че ясно е, че изучаването на шах в училище със сигурност ще е полезно на държавата като цяло, защото това повишава интелектуалното ниво на нацията. В тази връзка искам да спомена за амбицията на Кирсан Илюмжинов (президент на световната федерация по шах – FIDE), който каза, че иска до другата година 1 млрд. хора навсякъде по света да играят шах активно. И това включва тези проекти за шах в училище, защото, доколкото разбрах, това вече е прието и в Индия, която знаете с какво огромно население разполага.
Какво ти предстои оттук нататък? Освен участието на Световните интелектуални игри?
Ами определено има предизвикателства. Лошото е, че световните първенства са на две години и ще трябва да почакам малко. Иначе аз имам и един друг проект. Имам идея да направя нещо като школа или фондация, която да се занимава с най-талантливите момичета от съвсем малки до националния отбор за жени и да им осигуря една постоянна работа с треньор, и изобщо всичко да бъде по-организирано. Защото имаме много талантливи момичета, които се представят доста добре на световни и европейски първенства до 8, до 10, до 12 години и е много жалко, когато едни такива таланти не се развиват. А наистина са малко държавите, които имат такива способни деца. Не знам кога точно ще се случи това, може да е след няколко години, може да е и следващата, но със сигурност ще се случи.
