Взимаме назаем интервюто на Александра Накова от Fitwell.bg, защото въпреки младостта си, това момиче може да ни научи на много неща - не само за спорта, но и за живота като цяло. И със сигурност трябва повече хора да могат да го прочетат.
Александра Накова е една от българските надежди по самбо. На 23г. има зад гърба си два бронзови медала на европейски първенства, два бронзови – на световни и множество медали и отличия на републиканските състезания. Освен, че е успешен състезател по самбо, тя е и сред най-добрите български джудистки – отново със златни постижения. На фона на спортните си прояви тренира деца, за да им предаде своите шампионски умения. Тя се занимава с бойни спортове от 10-годишна и споделя какво мисли за спорта и детството, за чувството да си сред най-добрите в световния боен елит и за изкуството на борбата.
Как прекара лятото?
Юли месец беше подготовка – бяхме на универсиада в Русия, Казан. Универсиадата, всъщност, е като олимпиада за студенти. Понеже много хора не знаят какво означава универсиада – прави се на 4 години и почти всички спортове участват. Тя се провежда в световен мащаб и на последната участваха над 100 държави. Беше много голям форум, бяхме в олимпийско село. Специално за това състезание бяха направили около 30 нови зали. Състезанието беше много хубаво, много добре подготвено. След това се върнахме, имахме кратка почивка и сега - отново тренировки.
За какво тренирате в момента, какво предстои?
Скоро нищо не предстои, но за един състезател е много важно целогодишно да си поддържа формата, защото ако 3 месеца не влизаш в залата и не се подготвяш, след това постиженията ти рязко слизат надолу.
Преди състезание по-интензивни ли са тренировките, с какво се отличават от останалите през годината?
По-интензивно е приготовлението, особено една седмица преди състезанието, но по-особеното при нас е, че имаме категории и повечето състезатели свалят килограми, което е трудната част.
Поддържаш ли някаква диета и каква е тя?
Да, почти постоянно. Понеже обичам да си хапвам и като кача 2-3 кг после трябва да се започва отново по-затегнат режим. Диетата е гладна стачка. Това не е много полезно, ама като не си си разпределил килограмите във времето правилно, последните дни преди състезание си се гладува истински. По принцип в самбото кантарът е един ден преди състезанието и имаш цяла вечер до сутринта време, в което да се възстановиш. Като цяло организма привиква, но чудото е 2-3 часа преди състезание. И трябва за тези часове да се възстановиш, да си набавиш нужната храна, вода и калории.
Как реши да се занимаваш с тези видове спорт?
Моята майка имаше колега, който записа синовете си на джудо и един ден ме попита дали искам да отида в залата да видя дали ще ми хареса. Аз казах "ами добре, защо не” и тогава се записах, много ми хареса, реших, че това е моят спорт и оттогава не съм спирала.
А защо точно самбо и джудо, а не друго бойно изкуство?
Преди това идеята беше да ме запишат на фехтовка. Само че се оказа, че съм дюстабанлия и нямам възможност да се запиша. Но съм много щастлива, защото съм сигурна, че там нямаше да постигна това, което съм в този спорт. По никакъв начин не съжалявам.
С какво се отличават от другите бойни спортове самбото и джудото и каква е приликата между двете?
Джудото е японски боен спорт и си е цяло изкуство. Това е вид борба, екипировката е кимоно. Има колани, на които след като изкараш изпит, се сменя цвета и се вдига нивото. Има кю дан система, която започва с бял колан, после жълт, зелен и т. н. Самбото, пък е руски боен спорт. В бившите съветски републики военните са го използвали за самозащита без оръжия. Заимствано е от борба и от джудо. През годините в самбото са се изчистили тези техники, които могат да причинят по-големи травми и контузии. По-късно са започнали да се провеждат състезания в Русия. От тогава самбото се популяризира. Разликата между джудо и самбо е, че в джудото нямаш право да атакуваш противника в краката с ръце, а в самбото имаш право. В самбото има по-голяма свобода на прилаганите техники. И екипировката е различна – на самбо сме с червени или сини куртки, къси панталонки и самбовки.
Кое ти е по присърце – джудо или самбо?
Може би си имам малко повече симпатии към самбото. Повече подготовка имам, а и повече победи. Самата игра на мен ми е по-удобна и ми харесва повече.
Изкуство ли е да се биеш?
Да, изкуство е. Първо, защото ние не се бием, а се борим. И е изкуство, защото няма нищо пошло и грозно в тези два спорта. Защото освен, че ти се бориш трябва да вкараш страшно много разум и тактика в тези срещи.
При тренировките с децата, освен на физически умения, наблягате ли и на психологически аспект?
Това е задължително, да. Аз се опитвам да ги науча, че не трябва да се страхуват и винаги трябва да излизат със самочувствие, независимо дали е на тепиха или татамито. В залата има един надпис "не мога”, който е задраскан. От моята треньорка съм научила, че срещу теб стои един човек, същият като теб – с две ръце, с два крака, с една глава и не трябва да мислиш, че те превъзхожда с каквото и да било. Психиката оказва много голямо влияние в нашия спорт.
Разкажи за победите си. Кога започнаха да се случват?
Пуснаха ни на състезание 3 месеца след като бяхме почнали да тренираме и аз станах трета на републиканско първенство. След това станах втора и оттогава 1-2 първенства не съм взела.
Останалата част от интервюто мижете да прочетете тук.
