Кърджали е град на крайностите. Тук има два полюса. Градът е между два язовира. Разделен е на две от река Арда. Говорят се два езика. Почитат се два Бога. Цялата тази мултикултура му придава интересен привкус. Но не затова сме дошли тук.
За втори път по време на нашата обиколка ни се отдава шанс да тренираме с професионалисти. Полуфиналистите от тазгодишното волейболно първенство, АРДА (Кърджали), ни позволиха да присъстваме и дори да участваме на тяхна тренировка. Момчетата са уникални. Респект.
Аз започнах да загрявам с либерото Теодор Маринов. В крайна сметка той загря, защото нито един от пасовете ми не стигаше до него и го разкарвах по цялото игрище :)
Уви, всичко от тренировките в университета е тотално забравено. Тренировката продължи с упражняване на атака. Определено се прави разлика, когато Константин Митев ти вдига за забивка. Дори дърво като мен успява от време на време... да прехвърли топката.
След това волейболният национал се зае със Сашо. Освен в разпределянето се оказа добър и в преподаването. Сашо за нула време усвои подаване с две ръце над глава и посрещане отдолу. Също така разбра, че нищичко не е разбирал от играта.
Не е съвсем спорт, но ние винаги сме насърчавали и културния туризъм. Ето защо, докато сме още в района, решихме да посетим Перперикон. Мястото е наистина притегателно и магически красиво. Не случайно всяка цивилизация и империя, владяла тези земи, е вложила нещо от себе си тук. Съзерцавахме малко прабългарската Богиня майка Умай, разходихме се до светилищата, седнахме на трона, снимахме храмовете. Пробвахме да изкълчим някой крак по камъните, но не успяхме. Поснимахме малко и си тръгнахме. Посетете Перперикон, няма да съжалявате.
Disclaimer: Ако пиян още от обяд чичка се пробва да ви заговори – бягайте. Това е клопка. Първо ти разказва някви неща, после си проси да му платиш. 5 минути по-късно ще ви предложи старинни монети. И накрая с цялата си наглост: "Ама да не кажете долу на паркинга, че нали знаете ... говорят хората". Ще говорят хората, как няма да говорят. Нещем ти услугите. Махай се. И даже двата лева дето ти дадохме са ти много, камо ли петте, които искаше.
