Още като стъпихме в Сопот видяхме накъде отива времето. Облаците си правеха среща точно над нас, а в далечината, нейде над Средна гора, вече усилено валеше.
Срещаме Емо (Емил Кирилов от SKY CAMP) на "кацалката". Това е поляната до лифта. Идеално място за урок номер едно по парапланеризъм. Учениците са четири и вече са минали няколко теоритични часа. Като заваля изкараха още един. Аз обаче нямах този шанс и направо ме пуснаха по ветровете. Дават ми напътствия как да завържа крилото към сбруята и...
"Тичай, тичай, тичай"
"Ама следвай вятъра де"
"Браво"
Това последното бе съвсем незаслужено, но ти дава крила и те кара да се бориш повече. (Видео - тук)
Добре че заваля, че да успеем да зададем нялколко сериозни въпроса на Емо. Интервюто вече е на сайта.
След дъжда слънце изгря. Като поизсъхна поляната и преди да са се изляли задаващите се нови облаци, разпънахме крилата. Имаше време само за 3-4 опита и за едно ефектно падане. Спокойно, нищо ми няма. И не е толкова опасно колкото звучи. Просто вятърът ме поде към крилото на една обучаваща се, и аз в опита си да не го прегазя, просто плонжирах над него.
Определено съжаляваме, че не случихме хубаво време и не направихме тандемен полет. По едно време до нас се приземи един руснак. Полетял от Беклемето, изгубил се, валял го дъжд, после сняг. Едвам стигнал до кацалката. На нас не ни се преживяваше подобно нещо, а и нито един инструктор не би го допуснал.
Със сигурност обаче ще ни се случи тандемен полет. Обещали сме да снимаме и ще си изпълним обещанието.
Това е на кратко денят ни в Сопот. Природа, уроци и хубави хора навсякъде.
