На поляната до лифта в Сопот се случва нещо специално. Там срещнахме и Емо, основател на школата за парапланеризъм Sky Camp.
С него ще си говорим за полетите, чувството да се рееш във въздуха, рисковете и удоволствието. Ако не сте гледали видеото с урока на Боян, не пропускайте да го видите - тук :)
От колко време го има Sky Camp и колко ученици са минали?
Вече на 4 години стана. Това ми е третото училище по парапланеризъм, в което работя. Учениците стават все повече. Сезонът, в който летим, е шест месеца и имаме по един курс за начинаещи всеки месец. Все още се разрастваме. Доволен съм, че първият курс през годината вече има четирима човека, въпреки променливото време. Почти всеки човек обаче има желание да лети и винаги има интерес.
Колко тандемни полета са нужни на един човек, за да се запали и да започне сам?
Нула. Има много хора, които искат да пробват и почти всеки преминава през тандемен полет. Това е най-лесният начин. Има и хора, които с години са мечтали да летят и те нямат нужда да пробват. Парапланеризмът от чисто финансова гледна точка е един от най-достъпните начини да летиш. Няма ограничение във възрастта, здравословно е.
Колко време отнема подготовката преди да полети един човек?
Сега присъствахте в първия учебен ден и тогава човек се сблъсква с около 300 метра върви, колани, карабинери и сбруя. Трябва да съчетаеш всичко това и да накараш крилото да полети. Ако условията позволяват, възможно е още първия ден човек да полети. Разбира се, говорим за секунди полет. След четири дни ходене по баирите и малки полети, на петия ден почти всеки е готов да полети отвисоко. Разбира се, с радио ръководство от двама инструктори, един на старта и един на поляната за приземяване. Реално четири, пет дни са нужни. По принцип курсът за начинаещи е девет дни. Това е базата. Още не е готов за самостоятелни решения и полети, но е момент, в който можеш да започнеш да се доразвиваш. За около 30 дни активно летене е възможно човек да стане относително самостоятелен и сам да взима преценка дали е подходящо да лети или не. За пълна увереност е нужно един сезон ходене с опитни хора. Защото най-трудната част от летенето е преценката за времето. Летим в атмосферата, тя е невидима и трябва да се научим да четем какво се случва в нея. Когато излетим вече е късно за смяна на преценката, затова най-трудната част е тази.
Как се почувства по време на първия си полет?
Трудно се обяснява самото летене, защото ние сме родени на земята и сме свикнали да се движим двуизмерно. Полетът е триизмерно движение, което ако човек не го е изпитал е трудно да бъде предадено с думи. Това е още една свобода на движение.
Какво ти дава и какво ти взима летенето?
То е свобода, медитация. Откъсваш се от земните проблеми. Вид наркотик е. Пристрастяваш се и като спреш започва да ти липсва. Летенето с безмоторен летателен апарат е общуване с природата. За да се задържиш в атмосферата използваш същите течения, които и птиците.
Иначе ти взима много време. Но е приятно.
Аз обичам да споделям летенето и затова летя тандем. За мен това е споделяне на нещо прекрасно. Понеже съм смесил хоби и работа, взело ми е усещането за работа, защото обичам това, което правя.
Помага ли летенето с момичетата? Имаш ли ученички, които са се влюбвали в теб?
Не знам дали е от летенето :)
Какво правиш през неактивния сезон в България?
Мигрирам с птиците и следвам подходящите условия за летене.
Какъв е рискът? Колко е опасно?
Риск винаги има, но него го има откакто сме се родили. Реално той е доста премерен и човек може да преживее опасности, но може и да не ги преживее. Летенето е нещо, което се развива в последните 100 години, знае се много, изследвано е дълбоко и няма какво да се плашим. Ако човек подходи по правилен начин, няма опасност. Ако се хвърлиш без да имаш опит и се опиташ да направиш нещо, което правят опитните пилоти, тогава е опасно. Ако имаш необходимите теоретични знания, за промяната на времето, за начина на летене, тогава можеш да летиш както безопасно, така и рисково. Има неща, които хранят адреналина. Ако правиш това, тогава става опасно, защото се опитваш да преминаваш бариери.
20 години летиш, чупил ли си нещо?
Не, нямам счупени кости от летене. От ски и от пейка - да.
На каква възраст може да започне да лети един човек?
Аз започнах да летя с безмоторен самолет когато бях на 15. Това е някаква граница на израстване. Но не е задължително. Синът ми на 12 започна да лети сам, разбира се, заради мен. Доста рано е възможно. Но нека да кажем поне 15 години, разбира се, с разрешението на родителите.
От гледна точка на здравето, развива ли те този спорт?
Да, от гледна точка на природата. Също така ти развива мисленето. Той е тактически спорт, не физически. Летейки седиш в една удобна сбруя и управляваш с ръце. Не е голямо физическо натоварване.
Кой е най-вълнуващият ти полет и колко време е най-дългият?
Най-дългият е 5 часа по време на едно състезание. Интересното е, че не знаеш точно къде отиваш. Следваш вятъра. Нямаш път. Пътят са облачните улици и в един момент кацаш на някакво неочаквано място. Не знаеш кое е то. Срещаш се с хора и разбираш къде си, след което идва филмът с прибирането. Дори това неизвестно е едно прекрасно. Срещаш се с нови хора. Предизвикателство е.
Както казах, обичам да споделям. Един от полетите, които много ми хареса, беше с човек, който беше болен от церебрална парализа. Да дадеш радост на човек, който има увреждания, е изключително силно усещане. Летенето днес е възможно за всеки, който иска и е физически здрав. Но да дадеш това на човек, който не може да ходи... Изключително зареждащо е. Има хора, които не могат да ходят, но могат да летят.
В България има ли такива случаи?
Да. Иначе тук аз съм летял с 82-годишна баба.
Какво би казал на хората, които спортуват малко? Какво изпускат?
Изпускат общуването с природата, от което ние сме част. Аз лично живея почти през цялото време навън, брулен от вятъра, печен от слънцето, валян от дъжда и това е много пълно усещане за живот. Трудно ми е да си представя обратната страна не нещата. Ние сме част от природата и трябва да живеем в нея. Градската среда, апартаментите, затворените пространства са нещо, към което сме привикнали. Моят съвет е повече навън.
