Момичетата, които водеха тренировката по стрийт денс допреди минути го правиха с такъв хъс, сърце и себеотдаване, че направо се чудим с колегата Крекманов какво да ги попитаме, за да предадем обстановката по най-точния начин. Включваме диктофона, сещаме се за първите два въпроса и оставяме разговора да се развие от само себе си.
Здравейте, представете се.
Ние сме Алекс и Папи от "Skip a beat"
Къде се намираме сега всъщност и какво се случва тук? Видяхме да танцуват млади хора.
Намираме се в читалище "Стефан Караджа" в кв. Хаджи Димитър и тук ние водим тренировки по стрийт денс.
От колко време се занимавате със стрийт денс?
Сложно е. Преди сме се занимавали със различни стилове, докато стигнем до стрийт денс-а. А с него се занимаваме от около 3 години, но по-сериозно от 2 – откакто съществува школата.
Как така се закотвихте на този стил?
Като цяло, ходихме заедно на модерен балет. И така един ден просто решихме да отидем на Брейк танци. Алекс дойде в залата и каза "Хайде да пробваме брейк, имам един приятел там" и отидохме да видим какво е. Аз лично (Папи) винаги съм харесвала този стил, гледала съм много клипчета с такива изпълнения и постепенно се преместихме в тази сфера. Просто ни грабна.
Разкажете повече за школата. Разбрахме вече, че я има от 2 години...
Да, почти две години съществува вече. Стана някак си много бързо. Алекс дойде и каза "Папи, хайде да си направим школа". И така започнахме да търсим зала. Първо бяхме на ул. "Черковна", след което, се преместихме тук. Започнахме изцяло на хип-хоп вълна, защото искахме да се отърсим от балета. Но постепенно отворихме и часове за балет. Събираме се два пъти в седмицата. Имаме тренировки за напреднали, за начинаещи, за отбора. Преобладават тийнейджъри, но имаме и няколко деца, а сме имали и по-възрастни.
От къде идва името "Skip a beat"?
Това е нещо, на което много държим. Идва от английски и не означава просто да пропуснеш някакъв ритъм, а става въпрос за сърцето. Когато човек преживее силна емоция сърцето му пропуска един удар, но въпреки това се преборва. И ние така, тръгнахме от нулата, нямахме нищо и все още нямаме нищо, но като сърцето си се борим и продължаваме. Освен това, го свързваме с трима души, които са много важни за нас.
Какво успяхте да постигнете със школата?
Постигнахме точно това, което искахме – да си имаме един вид семейство, където човек да се чувства на място. И всеки, който дойде при нас, остава при нас. Когато се преместихме в новата зала, всички знаеха за това. Някои като я видяха, казаха "Друго си е в Хаджата (Хаджи Димитър). Тук сме си като вкъщи". Имаме даже момиче, което учи в Дания. Тя когато се прибере, вместо да си отиде у тях, идва в залата и казва "Тук съм си у дома".
Какво ви дават танците?
Танците са нещо много специално. Повечето хора, които не се занимават с танци си мислят "те просто се клатят". Но танците дават много, развиват те не само физически, но и като личност. Дават увереност, старателност и стремеж да се усъвършенстваш. Смисълът на танците не е просто да дойдеш в залата, да се изпотиш и да се прибереш. Смисълът е в това да сме всички заедно, да се забавляваме, да се смеем и да вървим напред. Може да са ти се случили всякакви гадни работи през деня, но когато дойдеш тук, проблемите остават пред вратата. Когато влезеш и видиш всичките усмивки вътре и доброто настроение, няма как да останеш безразличен.
Накарайте, с няколко думи, хората да започнат да танцуват.
Танците са нещо, което трябва да се опита. Всеки човек танцува по някакъв начин, дори и да не се е занимавал с танци. Дори и да не се справяш добре, ние се стремим да окуражаваме всички да продължават да опитва. И така лека полека хората се зарибяват.
