Неотдавна ви разказахме за интернет премиерата на българския филм Lost Winter. Разказахме и колко сме впечатлени от него.
И тъй като обиновено си говорим за дейсвието във филмите, този път решихме да сменим гледната точка и да си поговорим с хората зад камера. Това са Стоил Димитров, Емануил Емануилов и Никола Плъков.
Потърсихме Стоил и Емо, които са също така и продуценти на филма. Срещнахме се с тях на едно необичайно за тях място - кафене. И не че не ни се искаше да си поговорим за филма и за планината в планината, но щеше да е трудно.
Освен, че правят страхотни филми с много малко средства и помощ, те живеят със зимните спортове. Стоил и Никола са бордисти, а Емо е скиор.
Разделихме мислено интервюто на две части - в първата си говорим за тях и снимането по принцип, а във втората за Lost Winter (Линк към целия филм може да намерите в края на интервюто).
Но преди разговора, изгледайте поне трейлъра на филма - струва си!
Сега към въпросите...
Sportuvai: Снимате филми, но в България човек трудно може да се издържа само от това. С какво се занимавате още?
Стоил: Снимането все още ни е хоби.
Емануил: Хоби, с тенденция да се промени.
С: Аз в последните години съм се занимавал с много неща. Работих в планината, като инструктор. Правихме сноуборд паркове и други подобни неща. Работил съм също и в кинопродукции.
Е: Аз пък съм ветеринар :)
S: Как започнахте да снимате?
С: Покрай сноуборда и зимните спортове. Може да се каже, че тези спортове са тясно свързани със снимането. Още от малък, като започнеш да караш ски или сноуборд, повечето хора гледат филмчета за тези неща. Повечето филми са чужди и съответно на всеки мечтата е да участва и да се снима в такъв филм. И винаги се свеждат до там нещата. Повечето карачи мечтаят да участват във филм. Аз започнах като хоби.
Е: И при мен снимането започна, като хоби. Аз съм скиор от 26 години, а извънпистово започнах през 1993 година. Един приятел ме изведе на Лавината във Витоша и оттогава гледам да стоя по-далеч от пистите.
S: Защо снимате? Какво ви дава това?
Е: Много години сме гледали чужди списания за ски и сноуборд, хубави снимки, хубави филми и рано или късно те хваща яд, че няма такава подобна позиция тук. А последните години в спортната фотография и специално ски и сноуборд фотографията се появиха много кадърни хора с много хубави неща. Но при видеозаснемането все още има какво да се желае.
S: Кои са ви любимите нетуристически места за снимане?
С: Знаеш ли кое е най-парадоксалното. На мен едно от любимите ми места е Банско. В същото време е много осакатено. Ако трябва да съм честен, като база с терени и лифтове, и достъп до писти, Банско е мястото, където най-много можеш да караш. Близко до него обаче има много нетуристически места, които са лесно достъпни. Наистина може много да караш фрийрайд.
Е: Благодарение на това, че лифтовете осигуряват достъп и до извънпистови места.
С: А иначе тук планините, ако трябва да ги сравняваме с други планини, не са много големи и обширни и почти навсякъде можеш да стигнеш с ходене и пантене. Из Рила и Пирин има много хубави места. На мен лично Тевно езеро много ми хареса. Миналата година за първи път ходих там. Но се изискват 6-7 часа преход.
Е: Районът на Мальовица също е много хубав.
С: Той си е класика :)
(Стоил улавя поредния жесток кадър.)
S: През зимата ски и сноуборд. А през лятото?
С: Аз карам много хавайски сърф, когато мога. Занимавам се и със скално катерене.
Е: Аз се занимавам с планинско колоездене.
S: Кой ви помага? Нещата, които правите изглеждат скъпи, като техника? Имате ли спонсори?
С: Имаме си лична техника, която с годините съм събирал. Спонсор имахме за филма. Търсим за всеки проект, ако намерим - намерим. Няма организация, която да ни подкрепя.
Е: Тази година имахме малко по-голям бюджет и съответно успяхме да направим повече неща. Говоря не само за подпомагане с екипировка, но за чисто финансова подкрепя. Без пари нищо не се получава.
(Емо в действие.)
S: Какви ви бяха първите филми и какъв беше резултатът?
С: Аз след училище записах една година Кино и телевизия в НБУ, а после заминах за Щатите. Там ми бяха първите опити за снимане. После се занимавах с фотография няколко години, покрай спорта. Първото ми филмче беше преди две години - SNow A Days. Понеже шест зими изкарах на Банско, да карам и да работя. Но го снимах с приятели, на шега. После намерихме спонсор за следващия филм, който покри няколко пътувания и екипировката и така се роди Promise Land. И за третия проект - Lost Winter, на гърба на предишните два като портфолио, намерихме доста добро спонсорство.
S: Тоест, с два филма зад гърба си и по-малко от две години опит, вие направихте Lost Winter?
С: Нещата се учат бързо.
Е: Гледаш, харесваш си клипове и техники, търсиш информация за тях. После отиваш и пробваш. Някой път става, някой път не.
S: Някой друг правил ли е толкова мащабен филм за зимните спортове у нас?
С: Нещата са разделени - има ски сцена, сноуборд сцена, фрийрайд и фрийстайл. Като цяло във фрийстайл сноуборда има няколко филмчета. Има момчета, които снимат готино. Те обаче залагат основно на трикове.
S: Каква беше целта на Lost Winter? Да покажете колко е красива планината, да рекламирате зимните спортове?
С: Всичко накуп. Аз бях много афектиран от монопола върху зимните курорти в последните няколко години и решихме да се държим далеч от тях. Да открием нови места. Да отидем там, където не сме били, а също е интересно. Всеки свързва ските с Боровец, Банско и Пампорово, а наистина има още много местенца, на които с малко желание можеш да направиш много добри карания - хижи, малки влекчета. И от друга страна е въпрос на стил. Ако снимаш фрийстайл, ще снимаш скокове и други подобни неща. Аз харесвам филми, в които има история, има пътуване, а да не са само за самите карачи.
(Кадър от филма Lost Winter)
S: Колко време снимахте и колко време ви трябваше да го монтирате?
С: Намерихме спонсорство в края на януари. Бяхме решили, че каквото и да стане ще снимаме.
Е: И снимахме от януари до април.
S: Как се организирахте и решавахте къде да ходите?
С: Следяхме прогнозите.
Е: Гледахме да вали сняг и да е по-лошо времето.
С: Иначе локациите си ги избирахме заедно с карачите. Половината от тях си живееха на Банско цяла зима. Ние бяхме тук. За всяко пътуване се чувахме с различни хора и уговаряхме нещата. Важно беше и да са добри карачи и да са адекватни в планината. Защото не е шега работа да излезеш в такива условия.
(Дай им сняг и студ, те ще ти дадат филм.)
S: Не ви ли е страх от планината? Ходите да карате на места, които са на часове от най-близката оживена точка.
E: Ние от толкова години сме в планината... Преценяваме ситуацията.
С: Точно затова е важно хората да са адекватни, да имат опит и да знаят как да действат.
S: А как се придвижвахте с толкова много техника и екипировка на гърба?
Е: Леко :)
С: Всичко носим на гръб, малко по-бавно. Беше приятно :)
Е: И всичко си струваше, когато на края на деня видиш сполучлив кадър.
S: Случи ли ви се, след като пуснахте филма, някой да ви се обади и да каже: "Ей, много беше хубав, отивам и аз да карам там!"?
С: Доста хора, което накрая те кара да се чувстваш добре, защото филмът е имал смисъл. Аз малко се бях отчаял след прожекциите, много ми дойдоха публичните изяви...
Е: Чудихме се, дали наистина сме направили нещо добро.
С: Но го качихме в интернет миналата седмица и там наистина експлодира. Имаше над 24 000 гледания за една седмица. Което означава, че наистина се харесва от хората. Имаме доста коментари от хора, които са се вдъхновили да отидат до тези места. Всъщност още с първия си филм получих доста мейли от чужбина. Много хора ми писаха, че заради него ще дойдат да видят България и Банско.
S: A имаше ли хора, които ви обясняваха: "Момчета, вие сте откачени, това няма как да стане."?
С: Не бих казал.
Е: Чудиха се по-скоро как успяваме да прежалим карането, за сметка на снимането. Иначе проблем сме имали единствено с лоши снежни условия.
С: Имаше логистични проблеми, които бяха на ръба да ни откажат. Но благодарение на това, че продължихме, стигнахме до супер яки моменти после.
S: А мислили ли сте да направите филм за ски и сноуборд в градски условия?
С: Има такива филмчета. Това спада към фрийстайл. Има няколко момчета, които снимат такива неща. И във филма също сме вмъкнали една малка част.
Е: Мислихме да отидем до Смолян, за да заснемем нещо подобно. Но не успяхме да се организираме достатъчно добре.
С: Но ако направим нещо такова, то ще бъде твърде таргетино към карачите. Ние искаме да направим по-масови филми. Аз като човек, който съм карал фрийстал, мога да гледам един час трикове, но другите надали.
S: Във връзка с филма Тънка червена линия, потърсихме други филми за алпинизъм, правени у нас в последните години, но не намерихме. Това първият такъв ли е?
С: Преди години, когато е имало силно развита алпийска школа, е имало много добри документални филми. Вероятно има, но са в архивите на БНТ. В последните години има филми към спортно катерене, но специално за алпинизъм - не.
Е: Така направено като разказ за преходите, прокарването на маршрута, не знаем да има.
S: Какъв ще е следващият филм?
Е: Все още не знаем, имаме нужда да си починем. Дойде ни вповече работата покрай организирането, преди това заснемането, а после и промотирането.
Lost Winter - целият филм тук.
