Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.
Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста.
През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник.
Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.
Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите "Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих".
Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи, които по традиция носят по домовете си. При пеене на тропара "Воскресение Твое Христе Спасе" всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите "Христос Воскресе" и се отговаря "Воистина воскресе".
Според традицията хората се чукат с великденски яйца и ядат великденски козунаци. Гледа се чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на ХVІІ-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 година.
