Пещерен клуб "Хеликтит" е клуб за любители на пещерното дело и спелеологията.

На 18.ХІІ.1963 в канцеларията на Туристическо дружество “Иван Вазов” се провежда събрание с председател Димитър Дучев и дневен ред:

        * Учредяване на пещерен клуб при дружеството
        * Задачи и цел на пещерния клуб.
        * Избиране на ръководство. 

Присъстват 18 стари туристи и алпинисти, които приветстват идеята и след кратко гласуване за председател бива избран Георги Арнаудов, за секретар Петко Векилов и за завеждащ учебно спортната дейност – Димитър Иланджиев. Така бива учреден пещерния клуб. През м. март 1964 г. той става факт и започва да развива активна експедиционна дейност. Членовете на клуба са обаче слабо подготвени теоретически и практически, което налага участието им курс за значката “Пещерняк”. През 1964 г. Ив. Кирилов завършва курса за младши инструктори по пещерно и с това става първия член на клуба с това звание.

През 1964 г. представители на клуба за първи път взимат участие в Републиканския сбор край с. Карлуково, а така също и в редица прояви на Понора, Парниците, Хайдушката пропаст, района на с. Карлуково. През същата година са проведени няколко експедиции в района на с. Търговище – Белоградчишко, където бива открита и картирана, най-дълбоката за тогава пещера в България – Яме-3 (-307 м). През същата година клуба бива награден от републиканската комисия по пещерно дело към Централния Съвет на БТС, заедно с пещерния клуб при ТД “Академик” със званието “образцов пещерен клуб”. По предложение на пещерния клуб през 1967 г. се подема инициатива за строеж на заслон край с. Беледие хан. Така постепенно благодарение на ентусиазма на изоставилите за малко пещерите членове на клуба, заслона се превръща в малка уютна хижа, която бива наречена “Люляка” и която дълги години служи за база за тренировки. Проведени са също експедиции в районите на с. Превала – Монтанска област и селата Ъглен и Драгана – Ловешки окръг. През 1969 г. клубът се заема с изследването на района на Златна Панега. С помощта на ветерана в пещерното дело и един от основателите на Българското пещерно дружество инж. Павел Петров пещерняците работят близо година в района, но биват открити само две малки галерии, едната от които с дължина 20 м завършваща с малко езеро. Същата година на републиканския сбор клубът се изявява, като един от двата клуба предложил свои нови способи за изваждане на пострадали от пропаст, а също е показан и универсален “колан” за скално катерене и спускане на рапел от Димитър Стефанов – член на клуба.

Към 1970 г. пещерняците от “Иван Вазов” работят активно в районите на с. Беледие хан – Софийска област, с. Комщица – Годечки окръг, с. Ъглен – Ловешки окръг, с. Търговище - Белоградчишко, с. Карлуково – Луковитско и много други. Изследвани и картирани са около 80 новооткрити пещери, по-известни от които са Хайдушката и Врелото при с. Превала – Монтанска област, Водната, Стоевска яма, Бреската при с. Новачене – Ботевградско, Имането при с. Карлуково, Голямата и Малката Балабанова при с. Комщица, Очилата край с. Ъглен, Змейова дупка – Врачанско, Понора край с. Чирен – Врачански окръг, Седларката при с. Ракита – Плевенско. Един от големите успехи през този период е и проучването на пропастта “Благова яма” край Етрополе. През 70-те години започва период на застой и упадък на клуба. Той остава без квалифицирани пещерняци, а управляващото ядро е далеч от идеологията на пещерното дело като цяло.

През 1975 г. при проява край с. Комщица, вследствие на трагичен инцидент в “Граничарската” пропаст загива клубния член Янчо Маноилов. Следва разследване, съдебен процес, присъди, което на практика спира дейността на клуба. Тогавашният секретар на клуба – Николай Петров и Георги Георгиев – отговорник по учебно спортната дейност правят множество опити да възстановят клуба, но все безуспешни. Смъртният случай от 1975 г. слага траен черен отпечатък върху името на пещерния клуб към Туристическо дружество “Иван Вазов”.

В 1980  г. в клуба идват четирима млади инструктори по пещерно дело – Боян Трантеев, Веселин Мустаков, Ивайло Иванов и Димитър Дишовски, всички бивши членове на пещерен клуб “Еделвайс”. Те си поставят за цел да възстановят дейността на клуба и да променят негативното мнение за него. След много трудности и перипетии нещата потръгват. Избрано е ново клубно ръководство, като за председател е издигнат Боян Трантеев, а за инструктор отговорник за учебно спортната дейност – Веселин Мустаков. През 1981 г. клубът приема името “Хеликтит”, а през 1982г. новото ръководство провежда първия курс за значката “Пещерняк” на който се налага техниката на единичното въже, като основен метод за проникване в пещери и пропасти в клуба. В периода 1982 – 1983 г. дейността на клуба се възобновява. Картирани са над 150 пещери и пропасти с обща дължина 2855 м. Прекартирана е пещерата Седларката, вследствие на което дължината и бива ревизирана на 1100 м. През следващите години клуба се ориентира към проучването на Карлуковския карстов район. Детайлно са проучени и картирани пещерите в местностите “Пладнището”, “Паволското”, “Задънен дол”, “Стубленски дол” и много пещери в района на “Глигора” и “Провъртеника”. Клубът открива и продължение в пещерата Задъненка, с което нейната дължина достига 1150 м. През 1990 г. бива открита и “Стублешка яма І” (-72 м; 562 м), която след дългогодишна работа става една от големите и може би най-интересната пещера в района. Клубът взима участие в много от Републиканските технически прегледи и заема призови места.

Постепенно започва да се развива и научна дейност. Завършилите висшето си образование в МГУ “Св. Иван Рилски” клубни членове – Ивайло Иванов и Кирил Данаилов са инициатори на създаване на пещерна секция към МГУ. Вследствие на което биват проведени редица научни изследвания съвместно с клуба и представители на катедрите “Хидро-инженерна геология” и “Геофизика” – гл.ас. К. Спасов и гл. ас. П. Стефанов. През 1987 г. биват проведени геофизични изследвания на кухини в района на с. Карлуково – местността “Пладнището”, а през 1988 г. се провеждат геофизични сеизмични изследвания на пещерата “Водната” край с. Церово за влиянието на близката кариера на пещерата. Същата година в рамките на републиканската експедиция “Бресте – Чудна” биват проведени индикаторни опити в карстовия извор край с.Габаре. Всички изследвания са публикувани и докладвани на различни научни конференции по проблемите на карста и спелеологията. През 1991г. клубни членове участват в международна конференция по проблемите на карста в румънския курорт Бъйле Херкулане.

През този период ПК “Хеликтит” реализира и няколко експедиции в чужбина. През 1989 г. биват организирани две експедиции – м. май в Русия с цел проникване в пропастта “Алтайская” (-240 м; 1250 м н.в.), а през месец август в Италия – пропастта “Емилио Комичи” с денивелация -747 м. По време на експедицията биват преведени редица наблюдения на тектонските и хидрогеоложки условия в района. През 1990г. по покана на пещерняците от град Новосибирск – Русия, бива организирана експедиция в пропастта “Киевская” (-990 м) в Узбекистан, където за първи път дъното на пропастта бива достигнато без междинни лагери за 72 часа. Двете жени – Румяна Мустакова и Соня Кръстева участвали в експедицията – достигат съответно до –800 м и –950 м, като единствено недостиг на осветление ги спира да достигнат дъното на пещерата. По същото време бива проведена национална експедиция в Китай – Юнан’90 – в която Ивайло Иванов взима участие като специалист – хидрогеолог. През 1991 г. Българската Федерация по Спелеология установява контакт с Албански пещерняци и от тогава почти всяка година се провеждат експедиции на национално и клубно ниво в Албания. ПК “Хеликтит” участва в почти всички прояви със свои представители - 1992 (В. Мустаков); 1993 (К. Данаилов, Д. Левтеров, Т. Тодоров), а през есента на същата година (заедно с ПК”Студенец” - Плевен) са организатори на втора експедиция (ръководители В.Мустаков и С.Газдов ); 1994 (Я. Макулев, А. Гяурова); 1996 (К. Данаилов, И. Иванов). Клубът има голям принос в проучването на Албанския карст, като по време на втората експедиция в страната през 1993 участва активно при проучването и картирането на тогава първата по дълбочина пропаст – Шпелла е “Целикокаве” (-505 м). Тази пещера се нареди на второ място след като по време на проведената през 2003г. от ПК “Студенец” – Плевен, експедиция пещерняци достигнаха на – 610м дълбочина в пропастта “BB - 30” край с. Бога. През 2004 г. ПК “Хеликтит” организира поредната експедиция на клубно ниво в района на “Голо Бърдо” – Източна Албания, което е и последната организирана експедиция от Българи в страната. Пещерняци членове на пещерния клуб активно участват и до сега в картирането и изследването на една от най-дългите пещери в България – “Темната дупка” при гара Лакатник, като за първи път прилага компютърно картиране с теодолит на пещерен обект.

Клубът има представители в много от действащите комисии към Българската Федерация по Спелеология, а така също и в управителния й съвет. През 1995 г. се регистрира като юридическо лице – дружество с идеална цел, което отваря нова страница в отношенията му с туристическо дружество “Иван Вазов”. Към края на 90-те години активността спада, но по-късно с включването на една млада генерация пещерняци отново се възобновява. Продължава ежегодното провеждане на курсове за обучение и традиционното организиране на учебно-тренировъчен пролетен лагер и есенен сбор “Иван Вазов” край с. Карлуково, чието начало датира от 1986г. и вече се е превърнал в една традиция, която отбелязва края на активния сезон в пещерното дело. През 1999 г. клубът е инициатор и организатор на Национална научна конференция по спелеология и издава сборник с материали от същата. Следващата година е изследвана и картирана Студената пещера край гара Черепиш (632 м) и клубът печели призовото място в националния конкурс “Р. Радушев и П. Трантеев” за най-съществено спелеоложко откритие на годината. В следващото издание на конкурса “Хеликтит” отново е сред първите. Същевременно започва системното проучване на районите на Стража планина, Равненско-Клокотишкото плато, Бегличкия дял на Врачанската планина, масива Църни камък, Голяма планина и много други. По-младите клубни членове стават едни от стожерите на изследването на карста в циркус “Бански Суходол”, Северен Пирин и планината “Славянка”. От 1996 г. клуб “Хеликтит” започва да издава свой годишен бюлетин, в който отразява многообразната си дейност. През август 2000 г. се организира клубна експедиция в района на Стража Планина – с. Парамун, където биват открити множество малки пещери, една от която е пропастта Роня (-17 м; 30 м), а през юни 2000 г. пак целия клуб изследва района на с. Равна. През 2001г. клубни членове взимат участие в организираната от пещерен клуб “Витоша” експедиция в циркуса “Бански Суходол”, на която бива изваден един проблемен камък в системата от пропасти №9 - №11, след който участници в проявата влизат в нови части на пещерата, които я изкарват на девето по дълбочина място в България (-224 м) и най-дълбоката в района на Северен Пирин. Пещерата е картирана по време на експедициите през 2002 и 2003г. на които клуба е съорганизатор заедно с пещерняците от ПК “Академик”. През 2004 г. клуба организира малка експедиция в същия район с цел проучване на перспективни места в пещерите в района.

През 2002 г. пещерняци от клуба откриват пещера в района на “Желенски дол” край с. Церово, която бива наречена с романтичното име “Говорът на водата”. След множество прониквания през водни галерии и отвеси с водопади се достига денивелация от около –70 м, което я превръща в най-сложната пещера в района. През 2000г. и 2002 г. клубни членове участват в “Международен младежки лагер” – Швабски Алпи, Германия. А през 2003 г. клуба стартира клубна Интернет страница на Български и Английски, която постепенно дава възможност на клубните членове да отразяват своите прояви и постижение и да ги представят пред света. В последните години клуба установява и подържа връзки със сродни клубове от Македония, Сърбия и Черна гора, Албания, Хърватска, Словения, Полша, Германия и Гърция. В резултат на това през 2003 г. 6-ма клубни членове участват в експедицията “Отрис’2003” организирана от Гръцката федерация по спелеология, а на почти всяка клубна експедиция има гости от различни чуждестранни клубове. Но въпреки богатото си минало клубът се стреми към все по-високи постижения, с които да почете и продължи труда на основателите на организираното пещерно дело в България.

В края на 2004 година се случиха няколко неща, които също така ще останат в “писаната история” на клуба и на пещерното дело у нас. Първо след дългогодишно “ходене по мъките” най-сетне беше преминат тесняка на дъното на пропастната пещера Банковица край карлуково. Стеснението премина Ж.Петров като, след него се натъкна на водна галерия с полусифони в която тепърва ще се работи за ново продължение. Голямото откритие обаче, беше направено в лакатнишката Темна дупка. То също беше плод на дългогодишни усилия. След преминаването на траверс на височина за който, беше кован висящ парапет Х. Стоянов и Ж. Петров се натъкнаха на неизследвани и дълги нови части на пещерата. В самият край на годината започна и картирането и детайлното изследване на новооткрития участък. Прогнозата за момента е той да надхвърли 1500 метра дължина. В новите части могат да бъдат видяни наистина уникални убразования. Тези открития, както и системната работа на клуба във всички аспекти на спелеологията бяха осмислени с отличието КЛУБ НА ГОДИНАТА връчено от БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ за принос към развитието и популяризирането на родната спелеология.

През 2005г. пещерняците от ПК “Хеликтит” София продължиха с изследването и картирането на пещери в различни близки и далечни пещерни райони. В този период от време бяха картирани и прекартирани общо 21 пещери и пропасти. Отново беше наблегнато на познати от предишните години райони в които се работи системно. Това са районите в близост до селата Миланово, Оплетня, (Милановското плато), Карлуково, гара Лакатник и гара Черепиш, както и Пиринският циркус Бански суходол. Беше проведена и поредната българска експедиция в Албания организирана и ръководена от Алексей Жалов и подпомогната финансово от инж. Кирил Данаилов. По време на експедицията проведена в района на Националният парк Тет. (Алпет-Северна Албания) бяха картирани пет не-големи пещери и пропасти. Главната цел на експедицията беше източването на сифона в единия от краищата на пещерата Май Арапит. Поради причини от различен характер опитът се оказа безуспешен. Клубните членове К. Стоичков и В. Дробенов активно взеха участие и подпомогнаха втората Българо-Гръцка експедиция на територията на пограничната планина Славянка. Този път експедицията беше проведена на гръцка територия а сборният екип от софийски пещерняци успя да картира 6 пещери. А. Жалов и М. Стаменова изнесоха доклади на 14 Международен конгрес по спелеология в Каламос, Атина. В краят на Октомври клубните членове А. Жалов, М. Стаменова, К. Стоичков и В. Дробенов взеха участие в националният сбор на гръцките пещерняци в Кедрос, домакин на който беше клубният възпитаник ЛамбросМакростериос. В спелео проявите може и да се спомене и проникването на В. Дробенов в пещерите Pal volgy и Szemlo-hegy край гр.Будапеща-Унгария. Годината се оказа много водна и това беше една от големите причини да не успеем да изпълним предначертаните планове за работа в Новите части на Темната дупка край г.Лакатник и във водната пропастна пещера Говора на водата край с.Церово. В този период от време не бяха загърбени и спортно-тренировъчните прояви. Членове на клуба проникнаха в редица големи пещери и пропасти. Безспорно, това, по един или друг начин е допринесло за повишаване на техническата и физическа подготовка на участниците. Проведен е и поредният курс за “Пещерняк”. Издаден бе и брой №:9от клубният бюлетин, отразяващ подробно дейността на клуба