а остава най-значим на ниво шампионат, е през 1975. Русенският тим завършва на четвърто място, печелейки правото да играе за Купата на УЕФА. Там ДУНАВ се изправя срещу един от най-добрите отбори не само в Европа. но и в света - Рома Рим. На 17 септември 1975 русенци губят с 0:2 в италианската столица пред 100 000 души публика. На реванша, игран на 1 октомври, ДУНАВ постига историческа победа с 1:0 на претъпкания 22-хиляден Градски стадион. Голът отбелязва Т.Иванов.


Следват години на пo-посредсвени игри и нов голям успех идва чак преэ 1995, когато отборът достига финал за Купата на Професионалната лига, отново загубен с 0:3, този път от Етър Велико Търново.


През годините ДУНАВ изиграва много контролни мачове срещу редица познати в цял свят отбори - Крузейро, Шалке 04, Бохум, Перуджа, националните отбори на Алжир и Румъния и др.


За играч на века според анкетата на вестник 'Утро' е избран голмайсторът за всички времена на ДУНАВ - Никола Йорданов. Той има 271 мача в 'А' група и 141 гола, 3 мача за националния мъжки отбор и 11 за младежкия, както и 1 за 'Б' отбора, в който отбелязва 2 гола.


Поради редица причини след края на сезон 2002/2003, в който русенския тим завърши на последно място в 'Б' група, бе обявен фалит на ПФК ДУНАВ. Русе се изправи пред възможността да остане без футболен отбор, но благодарение на Общината и местни бизнесмени, начело с г-н Севдалин Петров, ДУНАВ бе възобновен на 5 август 2003 .Отборът започна като типично новосформиран тим от най-долната група на българския футбол, като по този начин новото ръководство показа, че не иска ФК ДУНАВ да бъде свързван с предишните управници в клуба. Естествено, последваха разгромни победи в Окръжната група и безплоблемно първо място, но и далеч по-важното: най-после завоюван национален трофей, а именно Купата на Аматьорската лига.Тя бе спечелена на 5 май 2004 в София срещу отбора на Сливен от едноименния град след победа с 1:0 /Гол на М.Енев от дузпа/.


На 15 декември 2005 бе проведено общо събрание на клуба, на което управителният съвет начело със Севдалин Петров подаде оставка поради финансовата криза, налегнала отбора. За нов председател бе избран Искрен Веселинов, а основен спонсор на тима стана Пламен Бобоков, шеф на Приста Ойл. Новото ръководство обеща да не остави Русе без футбол и обяви високи цели относно бъдещето на ДУНАВ. След това председател на ФК ДУНАВ става Божидар Йотов, който е и кмет на Община Русе. Веднага, след като отбора е поет от Пламен Бобоков за наставник е назначен известният български треньор Ферарио Спасов. ДУНАВ изиграва страхотен пролетен полусезон и завършва на 6-то място в крайното класиране.


За сезон 2006/2007 е предвидена нова селекция, а целта е влизане в "А" група. Влизайки в шампионата всички, обаче осъзнават, че "А" група е химера, а след домакинската издънка срещу "Черноморец" Ферарио Спасов напуска скандално клуба. ДУНАВ е поет от младият Мариян Тодоров, който успява да промени стила на игра, но въпреки всичко ДУНАВ остава в средата на таблицата след изиграването на всички срещи от есенния дял. Последва посредствен пролетен дял и отбора не съумя да се изкачи по-нагоре в класирането.


След края на сезона ръководството на ДУНАВ в лицето на финансиста Георги Пейчев и Мариян Тодоров обещават отново гръмка селекция. Две седмици след края на първенството изненадващо се съобщава, че Пламен Бобоков спира финансирането на клуба и отново бъдещето на ДУНАВ става неясно. Предприети са мерки от Община Русе дунавци да започнат подготовка, а за треньор е назначен известният Никола Христов. Той сглобява приличен отбор, а финансовата криза е долу-горе преодоляна.