В Русе времето е под всякаква критика. До ОУ "Никола Обретенов" стигаме пеш, защото сме отседнали наблизо.
Уговорката е да се срещнем със Севдалина и 5-6 деца от клуба по спортна стрелба. Севдалина е треньор и зам. председател на ГСК "Локомотив – Т.Тодоров", а децата са толкова малко, защото е ваканция.
Та, стигаме пред училището и там няколко деца и една на пръв поглед учителка. "Здравейте, Вие ли сте Севдалина?". "Да, вие от Каритас ли сте?". "Ъъъ, станало е някакво объркване, не сме от Каритас, но сме тук да потренираме спортна стрелба с Вас". "Да, станало е объркване, защото ние имаме среща с неправителствена организация и не се занимаваме със спортна стрелба".
Питам: Какъв е шансът да срещнете Севдалина, в компанията на няколко деца, в неучебен, мрачен понеделник, в 10 сутринта, пред едно училище в краен квартал на Русе, и това да е грешният човек? Е, на нас ни се случи.
Влизаме в салона на училището и там намираме "правилната" Севдалина. Тя е сериозен и целеустремен човек. Преподава на децата с голямо усърдие. Клубът го е създала сама, с малко помощ от своя съпруг. Адски е трудно сам да се справяш с развитието на един клуб, но тя успява. И резултатите го показват. От една година има лиценз от Федерацията, а вече може да се похвали с републикански шампион. Едно голямо Браво от нас.
Като казвам, че е лошо времето, наистина не лъжа. Измръзват ни трътките само докато покараме из центъра, за да поснимаме. И на другите не им харесва. Общо сме 5 по улиците. Е, тук послъгах, но е горе-долу така. И всички са по зимни якета. А ние по велосипеди.
В клуб по народни танци "Чанове" ни посреща Анета с чаровна усмивка. Бърза загрявка и хайде на танците. Скромните ми познания ми позволяват да се включа едва в 2-3 хора (бележка от Сашо: Хич не са скромни). Групата е за напреднали. Пробвам да се включа, но не става. Гледам отстрани и много, ама много ме е яд, че не мога.
Личното ми мнение, е че всеки уважаващ себе си българин трябва да умее да играе хора. И не само ръченица и право. Аз си взимам бележка и обещавам да се науча.
След моите народни танци Сашо се пуска на салса в клуб "Фламинго". Това изникна като заместител на тренировката по бойни спортове, която пропадна. Не ни е писано да ядем бой още.
Колкото до салсата, само гледам и се възхищавам. Сашо, колкото и да се прави на скромен, хич не е забравил салсата и размята Петя из дансинга. Ама и тя е много добра да му се не види. Пък и е сладка (според Сашо) :)
Танцуващите наистина се забавляват докато го правят. Освен това има някакъв странен патриархат – кавалерите водят, а дамите следват.
Пробвайте сошъл танци. Като фейсбук е, но е физически :)
Това е за днес. Хайде лека нощ, че станало 2, а влакът за Шумен е в 6.
PS: И не забравяйте да ни следите във фейсбук страницата ни: https://www.facebook.com/Sportuvai.bg
