Престоят ни във Велико Търново е изпъстрен с емоции, но трябва да продължим. Утре сме на тренировка по спортна стрелба, народни танци и ако ни стигне времето ще минем през клуб по бойни спортове. Всичко това в единственият ни ден в Русе.
Последно от Търново. Тренировка в спортен клуб "Зоки". Там Зорица Радловска, художествен ръководител, и Делян ни научиха на "Танц на майките (и таткото:))" за мен и "Бурлеска" за Сашо.
Танците които ни представиха са смесица от народни танци, модерен балет, а единият от с лек уклон към Боливуд.
Самият клуб е едно страхотно място, където тренират до 60 деца и младежи от всички възрасти, както и техните родители. Това едновременно. В единия ъгъл на големия салон са най-малките и те попиват основите. В другия са тинейджърите, а недалеч от тях родителите.
На това му се казва активна и семейна неделя. Заниманията продължават до 9 вечерта. За съжаление ние не можем да останем толкова. Трябва да продължим.
На път за Русе, за да ни е по-пряко, минаваме през Дряново за да кажем "здрасти" на родителите на Сашо. Гостиха ни типично по Дряновси, с препълнена софра, и ни пуснаха по живо по здраво да си спортуваме по белия свят. А Сашо, даже намери и сили да изнесе футболна лекция на един свой приятел. Аз пък благодаря за топлото посрещане.
В Русе пристигаме късно вечерта. Твърде късно за разходка, а и след жестокия уикенд във Велико Търново имаме нужда от почивка.