В Кърджали пристигаме по обедно време. Хапваме и тръгваме на разходка. Небето ще ни падне на главите всеки момент. Слава Богу до края на деня не заваля. Обаче утре го дават да ни удави.
Срещаме поредната луда глава (това го разбрахме впоследствие) от обиколката. Казва се Кадри Али и е председател на Крос клуб "Кърджали". Заведе ни до импровизираната мотокрос писта до село Сипей. Ако не знаете къде е – точно до село Пропаст. Даде ни един 450 кубиков крос и ни каза "Карайте!". На нас ни прозвуча по-скоро като "Пребийте се". И аз дори бях на път да го направя, като влязох в един коловоз. Отървах се без да падна. :) Но това почти ме отказа.
Сашо обаче нямаше такива скрупули и се израдва максимално и дори успя да включи на втора скорост... няколко пъти.
Накрая Кадри си взе мотора и ни направи показно как се кара. Ние си карахме по равното, той по баирите нагоре. Надолу, за да му е по-интересно, си правеше скокчета. Екстремната ни камера пострада, той не. Луда глава, казвам ви.
Тръгнахме си с усмивки до уши – сигурна гаранция за добро изкарване.
Като се върнахме в града се огледахме в най-скъпото огледало на света. И нищо не видяхме. Явно сме го разсърдили и ни беше обидено.
Сега е време за почивка, че утре ни чака един любим спорт – волейбола. И ще тренираме с един от най-добрите отбори в България – Арда. Пожелайте ни успех. Благодарим :)
