Пещерен клуб "Пълдин" организира обучения и раходки сред красивата природа на България.

Идеята за влизане в пещерите и тяхното изучаване възниква за първи път през 1957 година, когато алпинистите Атанас Сидеров и Пенко Костов, учителят Кирил Новаков и билкарят Иван Кумчев обикалят района на с. Добростан. Когато се прибират в Пловдив, те я споделят и Общото събрание на БТС я одобрява и Атанас Сидеров разпраща писмо до всички кметове в Пловдивска област с молба да се събира информация за пещерите в Пловдив.

През есента на 1957 година се провежда учредително събрание за изграждане на пещерен клуб в Пловдив, като за първи негов председател е избран Атанас Сидеров. Следват експедиции в Котел, Добростан, Христо Даново, като се слагат основите на картирането на пещерите. Постепенно в дейността се включват и други учени като минералогът доцент Н.Чолаков, биологът Г.Бъчваров и други.

През 1962 година е организирана археологическа експедиция в пещерата „Челевечница“ в с. Забърдо, доказвайки легендата за Гордьо Войвода. От пещерата „Гарваница“ се водоснабдяват селата Косово, Наречен и Нареченски бани. Доц. Чолаков обяснява за първи път произхода на пещерните бисери, а доц.Бъчваров опръстенява прилепи и изследва паразитите по тях. През тази година БФПД удостоява със званието „инструктор“ четирима спелеолози. Следват няколко години на усилено издирване и картиране на пещери. През 1968 година са открити първите пещерни гравюри на коне, елени, глигани, символът на слънцето и надпис на средновековен монах. През тази година клубът се саморазпуска поради разногласия с ръководството на БТС.

В началото на 1969 година по идея на доц. Чолаков се създава нов клуб. През 1970 година се провежда първата голяма международна експедиция в района на с. Добростан, която отваря входа на пропастта в пещерата „Топчика“.

През 1971 година в пропастта на пещерата „Топчика“ се провежда първият в България медико-биологичен експеримент за живот на собствена биоритмика с ръководител Иван Петров и участници Георги Йовов, Георги Тричков и Димитър Жишев. През следващите години клубът обучава нови спелеолози и инструктори.

През 1975 година по решение на БТС окръжните клубове се разпускат и пловдивският окръжен клуб преминава към ТД „Еделвайс“ под името спелео клуб „Пълдин“. Друга част от спелеолозите на бившия окръжен клуб начело с Иван Петров и Георги Русев създават спелео клуб към СТД „Академик“.

СК „Пълдин“ започва своята активна дейност в началото на 1976 година. За негов председател е избран Трифон Саръмов – дългогодишен пещерняк и военен картограф, а инструктури са Сава Петров, Васил Михайлов и Делчо Делев. Започва усилено изследване на районите около с. Куклен, Бяла Черква, около връх Модър.

През 1979 година са проведени климатични изследвания в пещерата „Ледницата“ от Йордан Бистрев.

През 1982 година под ръководството на Сава Петров се набляга на повишаването на нивото на подготовка на спелеолозите, което е причина за изключително добрите класирания на клуба на прегледите на клубовете в България.

По време на клубните експедиции са открити над 60 пещери и са картирани над 140. Редовно клубът изпраща спелеолози на курсовете, организирани от БТС. През годините са проведени няколко международни експедиции до Чехословакия за среща с чешки спелеолози и проникване в най-дълбоките им пещери; до Красноярск за обмяна на опит и проникване в най-дълбоката пещера в Сибир. През 1987 година е планирана експедиция до пещерата Жан Бернар, но поради финансови проблеми пътуването не се осъществява.

След 1990 година в дейността на клуба настъпват значителни промени и се увеличават спортно-техническите прониквания. През 1991 година членове на клуба участват в преименуването на хотел „Ленинград“ в град Пловдив, като изкачват най-високата му стена.

Следващите години на клуба са изпълнени с превратности, но работата продължава. Подготовката на спелеолозите е на много високо ниво. Проявите на клуба са много малко, но участието в експедиции и курсове, организирани от БФС и други клубове, остава на високо ниво.