Хората в България са свикнали да слагат етикети на всичко. А едни от най-одумваните са родните футболисти. Широко разпространено е мнението, че футболистите не са особено умни, че само пилеят пари за алкохол и манекенки, че получават много, а дават малко. Е определено има такива, но със сигурност не са всички. Има футболисти, които не играят футбол заради купищата пари. Те играят заради страстта, заради красотата, заради публиката – заради самата игра.
Е, малко са, но днес ще ви представим един такъв. Роденият през 1992 година състезател на Марек (Дупница) и възпитаник на Италианския лицей в Горна Баня Димитър Георгиев. Изключителен професионалист и страхотен талант, Митака се съгласи да отговори на няколко наши досадни въпроса.
Митко с екипа на Литекс в мач от Елитна група U-19
Здравей, разкажи с няколко думи за себе си.
Димитър се казвам. От София съм. Занимавам се с футбол откакто се помня, може би 15-16 години. И това е накратко казано за мен.
Изпревари следващия ни въпрос "от кога се занимаваш с футбол", но каква беше причината да започнеш?
Ами, баща ми по принцип е бил футболист и от много малък покрай него съм се запалил явно по спорта. Майка ми също не е от типичните жени, които не се интересуват от спорт. Така че спортът ми е в семейството като цяло. Баща ми постоянно е бил във футбола и аз съм тренирал много заедно с него.
Със сестра си
Тренирал си в две от най-добрите школи в България, тези на Септември (София) и Литекс (Ловеч). Освен многото хубави моменти виждаш ли нещо, което те притеснява?
Проблеми в родния футбол знаем, че има доста. Аз като цяло съм човек, който гледа да извлича позитивните неща отвсякъде и за мен беше ползотворно всичкото време в школите. Но проблеми има най-вече в школата на Септември и който е по-запознат с нещата, знае за какво става въпрос. Неслучайно мъжкият отбор е на последно място във "В" група и може и да изпадне в по-долната дивизия... Не знам как стоят нещата чисто финансово, но явно не са много добре. Виждаме, че терени няма, няма условия най-вече. Докато школата на Литекс е на противоположната страна. Там всичко е перфектно – терени има, условия има и неслучайно мъжкият отбор (на първо място през есента в "А" група) е съставен на 90% от собствени юноши. Някои са национали дори, искат ги европейски отбори. Така че за мен там се работи по най-добрия начин в България.
Значи виждаш някакъв лъч светлина за спорта в България и по-конкретно за футбола?
Ами да, естествено. В момента виждаме отбора на Лудогорец (Разград), не съм запознат със тяхната ДЮШ, но където има желание, се работи. Разбира се, в днешно време трябват и пари, защото двете неща са свързани. В Ловеч Гриша Ганчев осигурява добро финансиране и това дава възможност на спортистите да се развиват. А има и добри треньори, особено в Ловеч, които са предпоставка за добро развитие на юношите. Не са много местата като Ловеч, но ги има и там се работи усилено. Резултатът е на лице – имаме отбор на 1/16 финал в Европа, което е сериозен успех за България.
Разбрахме, че през 2004 година си играл на митичния стадион "Парк де пренс" пред погледа на един от най-великите футболисти – Зинедин Зидан. Разкажи ни нещо повече за това.
Това е един от най-хубавите ми спомени. Бяхме със нашия училищен отбор. Класирахме се за международния кръг на "Данониада". Спечелихме първо турнира в България... Аз още не мога да осъзная какво направихме тогава, много малко българи могат да играят на този стадион. Беше много хубаво. Няколко хиляди зрители имаше на стадиона, пред толкова хора много рядко се случва да се играе у нас, да не кажа изобщо. Видяхме Зидан, нещо което не се случва всеки ден. Това си беше постижение за нас и го осъществихме благодарение на нашите качества. Работата винаги се отплаща.
Отборът, с който Митко Георгиев играе на "Парк де пренс". Треньор на отбора е баща му Георги Георгиев –вдъхновил всичките тези момчета да се занимават с футбол и извел ги на два международни турнира.
Какво ти дава спортът?
Ами не са едно и две неща. Футболът ми е дал толкова много, крепял ме е в трудни моменти. Защото съм знаел, че имам качества и колкото и да ми е било трудно, ми беше ясно, че ако се трудя, чрез футбола мога да сбъдна моите мечти и желания. Спорът дава много, дори и да не си се прицелили в най-високите постижения. Дори само за здраве, за разтоварване, за разнообразие е много по-добре, отколкото да седиш по цял ден пред компютъра или пушиш и пиеш.
Какво обичаш да правиш след тренировка?
След тренировка обикновено се прибирам вкъщи и продължавам да тренирам нещо, защото в последната половин година научих, че трябва много по-сериозно да се отнасям към спорта, с който се занимавам, ако искам да постигна нещо. Убедих се, че в България е много трудно да пробиеш, дори и да си талантлив и трябва да работиш десет пъти повече от другите, за да имаш шанс да успееш. Обичам да излизам с приятели, но гледам да спазвам режим, защото осъзнах, че сънят е много важен.
Какво ще кажеш на по-малките, за да ги мотивираш да се заемат сериозно със футбол?
Мога да им кажа, че ако го поставят на първо място всеки ден, като се събуждат, тогава наистина нещата могат да станат. От личен опит знам, че когато се събудя и не мисля за футбол, а за някакви други работи, не се развивам толкова, колкото би трябвало. Ако всеки ден заспиват и се събуждат с тази мисъл – това е начинът да успеят. Колкото и да са талантливи, без да тренират усилено, няма да стане.
С Марек срещу Славия
Кой е бил най-трудният ти и съответно най-сладкият момент откакто се занимаваш с футбол?
През 2011 година подписах първия си професионален договор с Литекс и в началото на 2012 ме дадоха под наем в Чавдар (Етрополе). Тогава имах една контузия, която се задълбочи, и 5 месеца не играех, имах много лични проблеми и бях много смачкан психически. За щастие бързо се оправих. Сладките моменти са много.Сега може би се чувствам най-добре. Всичко е както трябва – здрав съм, мотивиран съм. Но като събитие мога да кажа предпоследния мач във "В" група срещу Витоша (Бистрица). Това беше директен двубой за влизане в "Б" група. Беше голям дъжд. На нас ни стигаше и равен, за да се класираме. Така и стана, завършихме 0-0 и бях много щастлив.
Благодарим ти за откровеността. Ние ти пожелаваме здраве и много голове. А какво ще пожелаеш ти на всички спортуващи?
Да са живи и здрави, да не се ядосват за глупости, а да оставят просто нещата да се случват. Защото съм забелязал, че хората се напрягат много с неща, които дори не зависят от тях. Да са усмихнати, спокойни и да работят здраво.
