Имаме огромното удоволствие да ви разкажем за прекрасната Бела - момичето обиколило фаровете по българското Черноморие (500 км.) на колело. Всичко преживяно по време на дългото си пътуване, тя е увековечила в книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Макар да сме изключително въодушевени от приключенския ѝ подвиг, знаем, че е по-добре да я оставим сама да разкаже за смелото си начинание. И така, поверяваме ви в нейни ръце, спокойни, че ще бъдете повече от щастливи и вдъхновени след края на вълшебния ѝ разказ:
Идеята за пътуването се роди една година преди самото пътешествие, което се проведе през 2007 г. Съвсем внезапно се появиха в главата ми кадри от Варна, градът в който съм родена, като преди всичко в съзнанието ми изникваше фарът. Оттам, съвсем лавинообразно, започнах да си мисля: "Колко фара има в България всъщност?"; "Дали не мога да ги обиколя всичките?"; "А да ги заснема?". И така се роди идеята през лятото на 2006 година. Заех се да проучвам.
В България, както и на повечето места по света, фаровете са военни обекти. За да може човек да ги посети, трябва да напише молба до Министерство на отбраната, а оттам трябва да му отговорят положително. След като получих одобрение, дойде ред на въпроса "С какво ще се прави това пътешествие?". Аз съм пасивен автомобилен шофьор, но пък за сметка на това живея на колелото. Така решихме да е на велосипеди. Трасето: Дуранкулак - Резово.
По ирония на съдбата, 4 дни преди датата на тръгване, ме блъсна мотор. Въпреки че повечето хора смятаха, че пътуването, поне на този етап, трябва да се отложи, аз положих нечовешки усилия да се възстановя физически и психически. Така месец по-късно отпътувах. Това отлагане обърка плана на посещенията, уговорен с военните, но от друга страна предизвика много щастливи, неочаквани срещи, всички до една описани в книгата "По пътя на пулсиращата светлина".
За да усетите емоциите и чувствата, предизвикани от пътуването, ще ви прочета малък откъс от страниците ѝ, който описва как започна то:
"Динг-данг! Часовникът на гарата оповестява 8 без четвърт в неделното утро. Има едни такива дни, когато едва зародилият се порив, едва понеченото желание, едва изпратеният повик задейства огромната система от съвпадения, случайности и вълшебства и тогава, е, тогава пощурелият, ентусиазиран механизъм на Съдбата генерира сбъдване.
Градът едва се протяга в сънената си сутрин, главоболен и тих след съботната вечер. Чакам на гарата Митко и Ники, с които ще караме към Галата. Всъщност още не чакам, защото срещата е в 8 часа. Слънцето се оглежда в прозорците на часовниковата кула като художник пред успешния си автопортрет. Лъчите му изящно доизработват блясъците под стрелките, позлатяват цифрите и разтреперват едва зримо сенките под корнизите. От съвсем малка обожавам сградата на гарата.
Пускам си музика, за да запълня минутите до срещата. Чувам, удивително как сред звуците на песента и начеващия градски шум, но да, наистина чувам преместването на голямата стрелка там горе в слънчевия циферблат. Последното преместване, след него времето спира. Остават само Роджър Тейлър, Джон Дийкън и Браян Мей, мълвящи заклинанието "Find me, find me, find me...". Докато корабна сирена заглушава мързеливия спор на гларусите, а далечна свирка се втурва по релсите насам. И тогава отвъд всички измерения на познатата реалност се извисява като призив, поверие и обещание гласът на Фреди Меркюри "Find me somebody to love". Разтрепервам се. (...) До края на деня достатъчно е само да съм. Не се иска да търся, да проверявам, дори не да очаквам. Не съм осъзнала, че поисквам, но узнавам, че ми е обещано. Със силата на извечна предопределеност всичко, което ще бъде, вече е на път към мен".
Следващото представяне на книгата "По пътя на пулсиращата светлина" ще се проведе на 10.10 (четвъртък) в Novel Book Bar (ул. "Цар Самуил" 33). Не го пропускайте! :)
Още от нас ще намерите във Фейсбук страницата ни.
