Блейк Лийпър е роден с липсваща долна част на крайниците. Лекарите в родния му град Кингспорт, Тенеси не вярвали, че някога ще може дори да ходи. Но родителите му не мислели така. Сложили му протези още когато бил съвсем малък и му казали да започне да се движи и да спортува, не просто да стои и да се самосъжалява, a да покаже на всички, че грешат. И той ги послушал.
В края на юни 2013 на Световното първенство за атлети с увреждания, проведено в Лион, Франция, 24-годишният Лийпър печели четири медала – един златен (4 х 100 метра щафетно бягане) и три сребърни (на 100м, 200м и 400м). На Параолимпийските игри в Лондон миналата година Лийпър отнася бронзов и сребърен медал, съответно за 200м и 400м. Дели си и световния рекорд на 100м (10.91 секунди) с Оскар Писториус.
Как Лийпър е успял да се превърне в световен шампион? С малко по-усилени тренировки от всеки друг.
Лийпър се присъединява към местния спортен клуб, когато е на 5, и още тогава започва да развива атлетичните си умения заедно със своя брат. "Исках да направя всичко, което брат ми правеше, и исках да го направя по-добре", споделя Лийпър. Един от идолите му по онова време е бившата бейзболна и футболна звезда Бо Джаксън. "Джаксън имаше протеза на бедрото и въпреки това се завърна и се състезаваше на високо ниво. Да видя, че има професионални спортисти с протези, които постигат невероятни резултати, беше много вдъхновяващо".
Когато започва да играе футбол в училище, Лийпър трябвало непрекъснато да се доказва. "Всеки път, когато бях на терена, усещах, че това е добра възможност да вдигна летвата и да тренирам здраво", казва Лийпър. "Това беше начинът да покажа на другите на какво съм способен и да спечеля уважението им. Без значение кой съм или какъв недъг имам, когато топката беше в ръцете ми, хората трябваше да ме уважават"
Тъй като не бил достатъчно висок, за да играе в НБА, Лийпър решил да запише медицина в Университета в Тенеси и за момент оставил надеждите си да стане професионален атлет.
И тогава се научил да лети.
През първата си година в университета Лийпър чул за Писториус, атлет от Южна Африка с големи успехи на трасето. Писториус също бил с липсваща долна част на краката. Лийпър бил решен да опита да спринтира. Отнело му около година и половина да получи протезите си за бягане, но още щом ги сложил, бил пленен.
"Бягал съм преди, но тогава носех протези, предназначени за ходене, които бяха твърде тежки", спомня си Лийпър. "С новите протези достигнах скорост, каквато не съм достигал никога. Знаех, че нещо се случва, още щом ги сложих. Беше лудост. Дори от начина, по който усещах вятъра в лицето си, знаех, че съм много по-бърз. Усещах, че се нося все по-бързо и по-бързо".
Осем месеца след като получава новите си протези, Лийпър се състезава за първи път и печели медал. На второто си състезание, провело се в Бразилия, Лийпър бил забелязан от един от най-известните национални атлети - Джоаким Круз, спечелил златен медал на 800м на Олимпийските игри през 1984г. "Видя ме да бягам и ме попита какъв е предишния ми опит. Казах му, "Това е второто ми състезание". Той се засмя и каза - "Ако тренираш здраво и си наистина отдаден, мога да те направя шампион". Круз е негов треньор и досега.
Тренировките за Параолимпийските игри са подобни на тези за Олимпийските, но на Лийпър му трябва много повече време, за да развие достатъчно сила в бедрените мускули и горната част на тялото си, за да компенсира работата, която липсващите крака трябва да вършат.
Следващата цел на Лийпър е да участва едновременно на Олимпийските и Параолимпийските игри през 2016.
"Когато имам трудни моменти, каквито всички имаме, се сещам за всички хора, които повярваха в мен преди аз самият да си повярвам. Спомням си за всичко, през което съм преминал, за да бъда тук. Твърде далеч съм стигнал, за да се откажа сега. Трябва да довърша това, което съм започнал, и да убедя хората, че дори когато си различен, е възможно да постигнеш невероятното."
