Ако има класация, подреждаща материалите, които съм правила с най-голямо удоволствие - от първата до последната секунда, този се нарежда на челни позиции. Защото днес ще ви разкажа за трима българи, познали истинското значение на думите свобода, приключение и смелост.
Елисавета, Християна и Костадин са създателите на проекта Volunteers on the road. Идея, авантюра, прекрасна лудост - наречете го, както ви харесва. Накратко - тримата доброволци на път кръстосват света в търсене на вдъхновение, красота, нови преживявания и най-вече - нуждаещи се от тяхната помощ хора. Пътуването им започва в Канкун, Мексико, а останалото ще ви разкажат самите те - в следващите редове :)
Кои сте вие, откъде сте и за какво се борите?
Все още не сме съвсем сигурни кои сме точно. Хора, приятели, ненормалници, бекпекъри, доброволци. По време на това пътуване бяхме фермери, детски възпитатели, алпинисти, сервитьори, готвачи, миячи на чинии, чистачи, бездомници, спящи по улиците (доста често), художници, учители по чужди езици, бояджии, сладкари, даже боклукчии (съвсем сериозно).
Що се отнася до фактите, Volunteers on the road започнахме тримата – Елисавета, с дългогодишен опит в сферата на туризма, Костадин, току-що завършил магистратура в Испания и Християна, психолог и обучаващ се психотерапевт. Ако перифразираме Мис Вселена, борим се за световен мир, хаха, шегичка. Всъщност не е съвсем шега, за добро или лошо и тримата сме до голяма степен идеалисти (накратко луди), уморени и отвратени от "системата", "истаблишмънта", както биха се изразили древните хипари и изобщо съвременния модел "къща, кола, кредит, робство от 8 до 5".
Вярваме в креативния потенциал на всяко човешко същество и възможността всеки да сбъдне мечтите си и да бъде щастлив. Вярваме, че солидарността, сътрудничеството, взаимопомощта и добронамереността могат да спомогнат за създаването на един различен икономически модел и свят, в който всички имат равен шанс за развитие. В момента пътешествието продължаваме Елисавета и Християна, все още без билет за връщане.
Volunteers on the road e...
Volunteers on the road за нас е начин на живот, осъществявана мечта, идея, родена по прашните завои на El Camino de Santiago в Испания, и не на последно място - проект с продължение на нашето сдружение с нестопанска цел ДРУМ.
Как се свързвате с организациите, в които помагате?
Отговорът е тривиален – интернет. За жалост доста трудно се намират организации, при които доброволчеството да не се е превърнало в комерсиален процес, изискващи от потенциалните "доброволци” значителни суми. От голяма полза ни бяха сайтовете volunteersouthamerica.net и helpx.net, които предоставят списък с организации, действително имащи нужда от помощ, а не са поредната машина за пари.
Помагате, защото…
Защото намираме смисъл, удовлетворение и удоволствие в това да даваме от себе си, научаваме безкрайно много неща, разширяваме зоната си на комфорт, границите на собствените си възможности и израстваме като личности.
По душа сте…
Авантюристи, мечтатели, луди, добри, лоши, обичащи, мразещи, смелчаци, страхливци, ентусиасти, мързеливци, работохолици, скитници, нещотърсачи... всякакви! Пътят продължава да ни разкрива нови и нови аспекти на това, което сме и което можем да бъдем, а то е необятно.
Идеалното пътуване е...
Настоящото. За нас то е без план и без карта, без да знаем къде ще нощуваме днес и къде ще ни завари денят утре. Оставяме пътят да ни води и разчитаме на щастливата случайност и неизменната си вяра, че това, което се случва е най-доброто, което може да се случи.
Може да ви спре само...
Не ни спря езиковата бариера, липсата на познания по испански и оскъдните ни финансови средства. Не ни спряха ураганите в Мексико, рояците стръвни комари, тарантули, скорпиони и 99-процентовата влага в джунглите. Не ни спряха изригващите вулкани и опасните квартали в Гватемала. Не ни спря фактът, че Хондурас е на първо място в света по брой убийства на глава от населението. Не ни спряха революционните групировки и непристъпните джунгли на границата между Панама и Колумбия, нито летенето в осем-местен полуразпадащ се самолет. Не ни спря липсата на течаща и питейна вода и електричество. Не ни спря предполагаемата гражданска война във Венецуела и липсата на прословутата тоалетна хартия, на храна и всъщност на всичко... Досега май не сме открили нещо, което би ни спряло.
Най-приказното място на света е...
Там, където си сред приятели, където се чувстваш приет, принадлежешащ и можеш да си позволиш да бъдеш истински. Понеже знаем, че очаквате от нас име на дестинация, ще споменем природен парк Sian Kaan в Мексико, който за нас си остана най-приказното ни откритие и за щастие, все още непопулярно за масов туризъм.
На стоп, пеша, по въздух или...
По суша, въздух и море, не може нищо да ни спре, както се казваше в една стара детска песничка. Все пак предпочитаме пътуването на стоп, което освен приключение е и начин да се свържеш с местните хора, да научиш какво ги вълнува, да те черпят бира и емпанади, да ти дадат пари за автобус, да ти разкажат как са били отвличани за откуп от един милион долара и какво ли още не!
Парите си харчите за...
Алкохол, цигари и наркотици : )) Сериозно, избягваме да харчим пари, пътуваме обикновено на стоп, а за спане използваме платформата Couchsurfing.org. Харчим за обичайните неща – храна, кафе, шоколад, сапун, батерии, слънчеви очила (изчезват мистериозно и по много), дрехи (съсипват се зашеметяващо бързо), сим-карти за телефон от всяка страна и прочие полезности.
Намирате сили в...
В кафето, какаото и бирата. Сила ни дава березервната подкрепа от близки, приятели и всички хора, които срещаме по пътя. Усещането, че в това, което правим има смисъл и полза. Сила ни дава чувството за свързаност с България и популяризирането на културата, традициите и кухнята на абсолютно непознатата за местните наша родина. Сила си даваме самите ние, като се подкрепяме и оставаме заедно, въпреки всички преживени конфликти и трудности.
Отидох, видях, победих. Къде, какво и как?
Прекосихме Мексико, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама и Колумбия. Работихме като доброволци в органична ферма в Мексико, фондация за изоставени деца в Гватемала, в бар на плажа на карибските острови Бокас дел Торо. От месец и половина сме във Венецуела, доброволци в организация, подпомагаща бедните деца в опустошената от икономическа рецесия и политически произвол страна. Имаме прекалено много истории за разказване, които няма как да се поберат в рамките на това кратко интервю. Следете нашия блог volunteersontheroad.wordpress.com за подробности.
Ще се върнете, когато...
Когато усетим, че сме готови и сме дали и получили толкова, колкото е било нужно :)
