Дунавският велосипеден път започва от извора на Дунав и води до вливането му в Черно море. Маршрута преминава през Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България и Румъния. Една наша читателка е минала частта от Пасау (Германия) до Виена (Австрия), 320 км, а ние сме любопитни и я помолихме за подробности. Ето целия й разказ за преживяното, без цензура:
Казвам се Марта Антонова, на (почти) 27 години, от София. За мен е важно да опитвам нови неща и да трупам опит в различни области. Вероятно поради тази причина съм се занимавала с разнообразни спортове – от художествена гимнастика и балет до шорттрек и фехтовка. Всички те са ми носили много приятни моменти и са ми помагали да неутрализирам стреса на ежедневието (една от най-положителните страни на спорта според мен). Въпреки това повечето не успяха да спечелят вниманието ми трайно. Спортовете, които са ми фаворити и до ден днешен са ски/сноуборд, плуване и колоездене. Именно последното го преоткрих наскоро, след като предприех пътуване по Дунавския велосипеден маршрут в частта му между Пасау и Виена.
За този маршрут разбрах още преди няколко години от едно немско списание за свободно време и къмпинг. Идеята да карам колело в продължение на дни не ми беше минавала през главата дотогава. Опитът ми се ограничаваше с каране в града от време на време и в планината по крос-кънтри маршрути (нищо особено екстремно или натоварващо). Възможността да се измине наистина дълго разстояние с колело по предимно равен асфалтов път ми се стори много различна и представляваше нещо, което исках да изпробвам.
Известно време мислех, че аз и най-вече колелото ми (стар маунтин-байк) сме неподготвени за това пътуване. Също така търсех съмишленици за тура. Тази пролет обаче стигнах до извода, че това пътуване в крайна сметка не е експедиция и може да се осъществи дори с не перфектна екипировка. Така че постегнах колелото – оправих скоростите и спирачките, купих малко резервни части и започнах да се подготвям за път.
Като че ли най-трудното беше да измисля как да си нося багажа. За целта си набавих багажник, относително подходящ за колело със заден амортисьор и рязана рамка, и дисаги. Започнах именно с тези покупки, защото не бях сигурна, че това колело изобщо може да изтърпи багажник и багаж за няколко дни. След няколко теста се оказа, че това няма да е проблем.
С напредването на подготовката се отказах от идеята да търся компания. От една страна трябваше да намеря не просто хора, които имат нужното време и ентусиазъм, но и да можем да си напаснем темпото при каране. Проблем беше и фактът, че повечето ми познати, проявили интерес към трипа, имаха време през август. Моите наблюдения обаче показват, че в западна Европа август е по-дъждовен и неприветлив от юли. След консултация с дългосрочна прогноза за времето бързо успях да си избера период за път – краят на юли се очакваше да е много топъл и сух.
Следващият етап от подготовката беше да си осигуря нощувките. Понеже маршрутът е много популярен, реших да избегна опасността да не намеря подслон като ги резервирам предварително. Предимно заради багажа се отказах от опцията за палатка. По принцип бих я препоръчала много, особено след като видях колко много и спретнати са къмпингите по маршрута. За съжаление, дори и без палатка, чувал, шалте и т.н. багажът ми беше над 10 килограма.
Според местата където намерих изгодни хотели и хостели определих и дневните си етапи. За четири дни трябваше да стигна от Пасау до Виена, като първият ден се очерта като най-труден с планирани 100 км пробег. Другите бяха по-спокойни – 2 дни по 80 км и един със само 60.
Бих могла да изпадна в много подробности за това как се чувствах по пътя, какво си заслужава да се види като забележителности и така нататък. Ще се огранича обаче с по-важните неща. Природата като цяло, и Дунав най-вече, са прекрасни! Реката е синя и спокойна, около нея често има планини или поне хълмчета, а поляните са свежо зелени. По Дунав на много места плуват лебеди. Пътувайки имах възможността да се насладя на тази красива природа и напълно да забравя ежедневието си.
Условията по трасето са много добри: навсякъде има табели и указания накъде да се кара. Дори когато се наложи да се отклоня от основното трасе (последица от наводненията по Дунав през юни), не се затрудних са намеря верния път – толкова добре беше обозначен той! Освен това по целия маршрут велосипедистите са добре дошли във всички заведения и хотели. Има дори такива, специално направени за пътуващите по това трасе. На много места има информационни табла, на които може да се види как да се премине от другата страна на реката (с малък ферибот специално за колоездачи или по някоя от електроцентралите), какъв е наклона, как продължава пътят и други. В почти всички населени места по трасето има и сервизи за велосипеди, за всеки случай.
Дунавският веломаршрут е чудесно спортно изживяване, но според мен има и много какво още да предложи на пътешественика. По Дунав има населени места от хиляди години и всеки интересуващ се от история ще намери местата покрай реката много такива. Малките градчета са китни, много от тях в бароков стил. Местността Вахау пък е известна с лозовите си масиви и вкусното вино.
Чисто в спортно отношение това е лесен маршрут, общото мнение по форумите (от които аз обстойно се информирах преди да тръгна) е, че е чудесен за начало, т.е. колкото да пробва човек дали този тип пътуване му пасва. 320 км, колкото е трасето между Пасау и Виена, са относително малко, когато става въпрос за такъв тип пътешествия. Освен това, трасето е предимно равно, често на сянка и почти през цялото време в непосредствена близост до реката.
На всеки ентусиаст, който все още се колебае, бих препоръчала да опита.
