Много често стоим и си мислим колко е несправедлив и тъжен живoтът ни. Как в него липсва щастие, усмивки, положителни моменти. Има много причини да живеем така. Едната е, че негативната и скептична нагласа към света винаги е по-лесната. Лесно е да се оплакваме, по-трудно е да намираме и виждаме позитивните неща около себе си.
Друга причина да се чувстваме нещастни и да пропиляваме дните си в тъга и апатичност, е фактът, че се учим прекалено късно на някои основни човешки уроци.
Осъзнаваме твърде късно, че животът е твърде кратък.
Забравяме, че трябва да помним думите "И това ще мине". Колкото и нещастни, колкото и щастливи да се чувстваме, истината е, че всичко в този живот е преходно. Затова е добре да помним и че...
Трябва да живеем за момента.
Забравяме, че трябва да обичаме.
Забравяме, че трябва да бъдем добри.
Забравяме, че всичко, което правим днес, ще ни се отплати (или върне) утре.
Не си спомняме, че ние и само ние сме най-важния човек в живота си. И трябва да се грижим за себе си, като не се пренебрегваме за сметка на другите.
Което не ни прави егоисти. Прави ни умни хора. Но тук идва още нещо, което научаваме твърде късно - разликата между себеуважение и егоизъм. Има я. И е огромна!
Отделно.. знаем ли, че не думите, а делата правят човека?
А светът е толкова прекрасен, заради малките неща. Виждаме ли ги?
Забравяме, че всеки, когото срещаме, има своята болка. Забравяме и че не сме тези, които трябва да му причиняват още.
