Запътвайки се към редакцията вчера, минах покрай няколко градинки, които бяха пълни с деца. И изведнъж ми изпълни носталгия. Носталгия по отминалите детски години (дори и да не са толкова отдавна минали), пълни с игри и забавления. И това ме провокира, да "драсна" следващите няколко реда. Още повече, че се оказва, че тогава сме спортували без дори да сме го осъзнавали...
Като малки всички искахме да пораснем по-бързо, но сега нещата се обърнаха и искаме да сме малки. Спомнете си за всичките лета, прекарани в безгрижие, за всичките игри и радости от преди 10, 20, 30 години. Все още няма начин да върнем времето назад, но пък никой не може да ни вземе всички прекрасни спомени. Емоции, които днешните деца няма да оценят, защото са изпитвали много малко от тях. Та даже и никоя от тях.
Безценните времена, когато беше невъзможно коленете ти да не са ожулени. Когато лятото гледахме "Сънчо" преди да излезем да играем. Когато момчетата завладяваха крепости с мечове, които всъщност не бяха нищо повече от клони на дърво, а момичетата си правеха истински чаени церемонии до пясъчника. Ех, защо не сме пак деца...
Ставаш. Ваканция е. Умираш от глад всяка сутрин, но нямаш време да чакаш приготвянето на закуската. Затова вечерта баба/мама е помолена да направи закуската преди да станеш. Изтичваш до кухнята, а там те чакат вече готовите мекици, които ти така обичаш. До тях е чашата мляко с/без какао, която ги прави още по-вкусни. Ароматът им е толкова пленяващ, че бързаш да се натъпчеш с колкото се може повече от тях, защото после няма да ги има и...
... излизаш. Навън те чакат всички, защото си се успал. Те вече играят, а ти, все още с пълен корем, трябва да се включваш по средата. Все пак, понеже са ти приятели, ти пазят място в единия отбор. Независимо дали става дума за футбол с момчетата или народна топка с момичетата. До обяд всичко е наред, но става топло...
...и се налага да се прибереш вкъщи. Там ги няма приятелите, затова има 2 избора. Единият е следобедният сън. Неее, няма начин! И понеже си от по-модерните деца, родителите ти са купили някакво устройство, което е отскоро по магазините. То има способността да пуска детски на телевизора. Но за целта, трябва да сложиш вътре касетата със самото детско. Естествено гледаш любимото си филмче и докато свърши, вече е време пак да излизаш. А навън...
... отново е време за игри. Първо се започва в тревата. Е да, майка каза "не с тези панталони", но сега нямаш никакво желание да се преобуваш. Падане, скачане, претъркулване... и хоп, коленете ти зелени. Знаеш, че у дома ще има поредната лекция на тема "Ти знаеш ли, че това няма да се изпере", но не му е сега времето да се тревожиш. Сега трябва ...
... да се отиде до площадката. Катерушките, люлките, въртележките вече те чакат. Нахлувате мощно и с викове на иначе тихата площадка, а няколкото пенсионери, решили да поседнат отстрани, ви се радват, а не ви се карат, че вдигате шум. Няколко часа по-късно вече е тъмно и любимата игра започва. А тя е...
... жмичка (жоменка, криеница и всякакви други разновидности). Вече се в смрачило и емоцията от играта се умножава многократно. Решавате с приятелите да намерите подходящо място. А най-доброто място е с дърво по средата и множество възможни места за криене наоколо. Коли, блокове, дворове, дървета, павилиончета. Играта започва. Скриваш се и чакаш да се чуят виковете "Царски път до 10", понеже скривалището ти е толкова добро, че остава мистерия за останалите вече цели 15 минути. Стъмва се, а ти се прибираш след дългия и изморителен ден. Но знаеш, че утре те чака още по-хубаво нещо. Вашите ти съобщават, че утре вечерта отивате...
... на море. Но дотогава има цели 24 часа... Събуждаш се сутринта, изхвърчаш за закуската и отиваш веднага да се похвалиш. Включваш се в играта на въже. Радостта от наближаващото пътуване е толкова голяма, че скачаш по-високо от всякога и бързо се уморяваш – само за няколко часа. А следобедът...
... минава толкова бавно. Може би, времето ще се забърза, ако и ти се забързаш. Прибираш се, за да вземеш колелото и се разбираш с приятелите си след 10 минути да се чакате на улицата за състезания. Всички са точни и нямаш търпение да ги победиш. Състезанията не спират, но умората вече се усеща. Остава още много време, а...
...идеите ти за забавление се изчерпват, но в последния момент се сещаш за сапунените балони! Всеки имаше такива и само след 5 минутки тичате отново със "сапунените балони" в ръка. След 1-2 часа игра с балоните, родителите ти тръгват да те търсят, защото трябва да се готви багаж и да се нахраниш преди голямото пътуване. Прибираш се...
... и мама те юрка да оправяте заедно багажа. "–Това носиш ли го? –Да, мамо. Това ми е любимото! –Взимам ти якето, защото може да стане студено. –Мамоо, кой носи яке на морето!". След кратко "уточняване", багажът е готов и решаваш, че най-добре е да легнеш да спиш. Така времето минава неусетно и ето, че вече те будят и е време за тръгване. Сърцето ти подскача и се качваш в колата за секунди, защото знаеш, че колкото по-бързо тръгнете, толкова по-бързо ще стигнете до...
... морето. А там, забавленията са още по-големи. Освен уроците по плуване от татко, получаваш уроци и по гмуркане, хвърляне и правене на "бомба" (да изплискаш възможно най-много вода). Естествено мама винаги е недоволна, защото просто нещо и става, когато стигнете до морето. Но все пак знаеш, че ако я послушаш може да си спестиш така досадното изгаряне.
След магическа седмица на морето се прибираш обратно и нямаш търпение да разкажеш на всички. При положение, че и те ще разказват, нещата се нареждат идеално. Чакате залеза и сядате на пейката пред блока/къщата, а историите започват.
И така, всички тези игри продължават чак до септември, когато идва досадното училище. Но то няма да ти попречи да направиш следващото лято още по-щастливо.
Ех, защо не може да се върнем в онези времена поне за един ден...
